Навигация

История

ИСТОРИЯ НА АКАДЕМИЯТА НА МВР

      Академията на МВР е висше училище в Република България за подготовка на държавни служители за нуждите на Министерството на вътрешните работи. Тя е приемник на най-добрите традиции на специалното образование в областта на защитата на сигурността и обществения ред.
     В рамките на създаденото на 5 юли 1879 г. Министерство на вътрешните работи започва да действа полицейско-административно отделение. Неговите кадри, поставили началото на полицейската организация у нас, нямат специално образование и подготовка. Професионални умения и знания българските полицаи получават в хода на извършваната от тях служба. Не съществуват школи или курсове за обучение. Подготовката на полицейските стражари е поверена на административните и полицейските началници, но е несистематична.
     В края на XIX в. се извършва скок в организацията и съдържанието на полицейското образование. С името на Стефан Стамболов като министър-председател и министър на вътрешните работи се свързва осъщественото широко строителство на държавните институции, изграждането на политическите отношения, напредъкът на икономиката и културата. За полицията този подем се изразява в полагането и усъвършенстването на законовата й уредба, възприемането на европейските модерни средства за полицейска работа и въвеждането на задължително специално образование за полицейските служители.
     През декември 1889 г. се приема първият Закон за полицията в България. Според него за полицай може да бъде назначено само лице, завършило с успех курс за подготовка.
Полицейското образование получава развитие след приемането на Правилника за подготвителния курс на полицейските стражари от 1907 г. В процеса на правната и специалната подготовка се набляга на процесуалното право и детайлното изучаване на нормативната база на организацията и дейността на българската полиция. За първи път полицейската тактика се поднася в теоретичен вид като учебна дисциплина. Първият теоретичен труд, посветен на дейността и организацията на полицията, излиза през 1912 г. и представлява модерен учебник по полицейска теория и практика. Той показва, че и на българска почва се развива специален клон на науката, известен вече в Европа като „научна полиция“.
     Приемането на Закона за администрацията и полицията през 1925 г. бележи нов етап в развитието на българската полиция и на тясно свързаното с него полицейско образование. Законът въвежда образователен ценз, определя реда за обучение и преминаване на службата и поставя по-високи изисквания към полицейските служители. Той предвижда и откриване на полицейско училище.
      В изпълнение на закона с министерска заповед от 26 август 1925 г. е назначен първият началник на училището - Светослав Паскалев. На 21 декември 1925 г. се открива първият 70-дневен курс за подготовка на 34 старши стражари, последван в началото на 1926 г. от курс за подготовка на 60 младши стражари.
     На 12 септември 1927 г. се провежда първият курс за подготовка на полицейски пристави.
     На 26 декември 1927 г. започва първият курс за подготовка на стражари по регулиране на движението.
     На 26 януари 1928 г. се открива първият едномесечен курс за подготовка на групови началници и агенти.
     През 1931 г. в Горна Джумая (Благоевград) се провежда първият курс по дактилоскопия.
     През 1933 г. се открива първият курс за обучение на полицейски дознатели.
     След 1937 г. на базата на приетата Наредба-закон за държавната полиция и на натрупания практически опит се разгръща широка полицейска образователна система, изразена в прерастване на школата в Държавно полицейско училище, в разработване на учебно-възпитателни програми, нарастване броя на обучаваните, на общите и специалните курсове за подготовка, въвеждането на нови университетски и полицейски дисциплини.
Настъпилите след март 1941 г. промени в политическата обстановка в страната и в света се отразяват и върху стратегията на полицейската подготовка. Откриват се клонове на Държавното полицейско училище в Пирот, Скопие и Серес. От образователните програми отпада идеята за висше полицейско образование с превес на правната подготовка и се увеличават дисциплините, даващи тактически знания. Съкращават се времетраенето, обемът и броят на дисциплините в полицейските курсове, спада равнището на преподаване, влошава се дисциплината на обучаваните. При такива условия на 8 септември 1944 г. Държавното полицейско училище се саморазпуска.
     След 9 септември 1944 г. полицейската система се разформирова, на нейно място се създава Народната милиция с други цели и задачи и се пристъпва към изграждане на нова система за обучение и подготовка.
     С Писмо № 7838 от 4 октомври с. г. до милиционерския комендант на столицата отдел „Униформена милиция и учебно-подготвителен“ при Дирекцията на Народната милиция разпорежда: „Държавното училище за милиционери да започне учебни занятия с едномесечен курс на 9 октомври 1944 г.“.
     Със Заповед на министъра на вътрешните работи № 2994 от октомври 1944 г. се откриват училища за подготовка на редовия и командирския състав на униформената милиция в Пловдив и Плевен.
     На 13 ноември 1944 г. в София започват редовните занятия в Държавното училище за милиционери.
     През януари 1945 г. в Бургас се открива клон на пловдивското Държавно училище за милиционери. Директорът на Дирекцията на Народната милиция назначава комисия при Държавното училище за милиционери в София, която да „прегледа, коригира, предаде за одобрение и въведе в учебния процес във всички държавни училища за милиционери съществуващите полицейски учебни пособия“.
     През януари 1947 г. при Дирекция „Държавна сигурност“ се организира училище за обучение и подготовка на ръководния състав и разузнавачите при ДС и получава името Централна школа при Дирекция „Държавна сигурност“.
     На 13 ноември 1948 г. Министерският съвет предоставя на Школата на МВР - ДС и НМ, сгради и територии, разположени между селата Дървеница и Симеоново и принадлежали до 1941 г. на Американския колеж.
     През март 1949 г. на базата на същестуващите три милиционерски училища в страната и Централната школа при Дирекция „Държавна сигурност“ се създава Централна школа на МВР. С Указ № 454 на Президиума на Великото народно събрание на школата се дава името на Георги Димитров.
     През 1952 г. Централната школа се реорганизира във Висша школа „Г. Димитров“ - МВР. През октомври започват редовни занятия с едногодишен и двегодишен курс на обучение.
През следващата 1953 г. Колегиумът приема, че е целесъобразно курсовете по НМ да се отделят от Висшата школа, като се създаде самостоятелна Школа за Народната милиция, която официално е открита на 10 май 1953 г. с началото на 3-месечен курс за подготовка на оперативни работници от НМ.
     През периода 1953-1956 г. активно се работи за утвърждаване на действащите школи и курсове при МВР и за извоюването им на статут на висше учебно заведение: със свое разпореждане МС утвърждава правното положение на учебните заведения на МВР, установяват се длъжностите началник на катедра, преподавател и асистент, изготвя се предложение ВШ да бъде реорганизирана във висш институт, получава се съгласието на ЮФ при СУ да се даде възможност на кадрите на МВР да получават висше юридическо образование.
     С постановление на МС № 176 от 1957 г. към школата се създава двегодишен юридически курс. На 2 септември започва редовни учебни занятия първият 2-годишен юридически курс с 52-ма слушатели от ДС и 36 от НМ. Успешно завършилите получават право да продължат задочно образованието си в Юридическия факултет на СУ.
     Разделянето на МВР през 1965 г. на Министерство на вътрешните работи и Комитет за държавна сигурност води до обособяването на две самостоятелни школи - Школа „Г. Димитров“ - КДС и Школа - МВР, с филиали „Милиционерски курсове“ и „Пожарна охрана“.
      Специалната подготовка на кадрите на МВР през този период има вътрешноведомствен характер. До 1969 г. учебните планове се съобразяват с учебните планове на Юридическия факултет на СУ и на Инженерно-строителния институт, без задължително да покриват хорариума на учебните дисциплини.
     През 1969 г. по предложение на ръководството на Министерството на вътрешните работи се пристъпва към обединяване на двете отделни школи по ДС и МВР. С Постановление № 30 от 18 август 1969 г. МС предлага на Президиума на Народното събрание да издаде указ за реорганизиране на школите на КДС и НМ.
     На 21 август 1969 г. с Указ № 796 Президиумът на Народното събрание създава Висшата специална школа „Георги Димитров“ - МВР. Налага се модел на висше специално професионално образование с 4-годишен срок на обучение и система от курсове за подготовка и преподготовка на офицери. Откриват се три факултета: „Държавна сигурност“, „Народна милиция“ и „Пожарна охрана“. ВСШ „Г. Димитров“ получава статут на висше специално учебно заведение с перспектива да заеме място в националната учебна система с право на придобиване на гражданска специалност. С мисия за висок професионализъм се осъществява цялостната реорганизация по направления на дейност: администрация, учебно-възпитателна, научноизследователска, създаване на научен потенциал, внедряване на нови технологии и иновационни процеси в обучението, създаване на учебна и материална база. На завършилите се издава диплома за висше образование, валидна за всички институции в страната.
     През 1972 г. с Разпореждане № 628 на Бюрото на МС се утвърждават специалностите, по които се води обучението:
     - „Управление на обществения ред и сигурност на НРБ“;
     - „Управление на обществения ред и осигуряване на безопасно движение по улиците и пътищата“;
     - „Противопожарна техника и безопасност“.
     По пътя на решаване на важния въпрос: да бъде ли школата, или да не бъде висше учебно заведение, се създават Център за научно-приложна и учебна дейност по психология и научна организация на оперативния труд и Специализиран научен съвет по философия и юридически науки. Хорариумът на изучаваните дисциплини в трите факултета е най-малко 80% от хорариума на изучаваните дисциплини в Юридическия факултет на СУ и във Висшия институт по архитектура и строителство.
     През юли 1987 г. с Указ № 2415 на Държавния съвет на НРБ се променя статутът на ВСШ, която се преименува във Висш институт „Г. Димитров“ със срок на обучение 5 години. На завършилите се издава диплом за придобито специално образование и гражданска специалност.
     През 1988 г. ръководството на института изготвя и представя в МВР проект за „Основни насоки за преустройството на ВИ „Г. Димитров“. Институтът се утвърждава като комплексен учебен, научен и приложен център за подготовка на кадри за МВР с научноизследователска, научно-приложна и внедрителска дейност за развитие на оперативната теория и практика. В учебните планове на висшите редовни курсове са въведени всички юридически дисциплини по учебния план на Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“. До края на учебната 1989/1990 г. на завършилите факултетите „Държавна сигурност“ и „Народна милиция“ се признава гражданска специалност „Право“.
     През 1991 г. на основание на Закона за МВР ВИ „Георги Димитров“ е преобразуван във Висш институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД).
     От 2001 г. ВИПОНД притежава институционална акредитация за срок от 5 години. Обучението в институт е организирано в съответствие със Закона за висшето образование, държавните изисквания за степените „бакалавър“, „магистър“, „доктор“ и със съвременните потребности на академичната практика.
     На 14 юни 2002 г. с решение на Народното събрание ВИПОНД се преобразува в университет с наименование Академия на МВР, който е юридическо лицe със свое знаме, печат и празник (1-ви октомври).