ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ НА АКАДЕМИЯТА НА МВР /брой 12/
АПРИЛ- СЕПТЕМВРИ     2004 г.
Полк. доц. Румен Марков, д-р - новият ректор на академията Ген.-майор Калчо Таушанов, д-р: "Животът не е низ от победи" Ст. лейт. Филиана Микова за по-
лицейския кон
Подп. Людмил Георгиев, д-р, лау-
реат в литературния конкурс на АМВР

НА ГРЕБНА РЕГАТА ПО АРДА

      От 29 май до 5 юни т. г. се проведе юбилейният 30-ти гребен поход по река Арда и нейните язовири „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“. В плаването взеха участие 15 курсанти (10 момчета и 5 момичета) от трите факултета на Академията на МВР.

      Ден първи : След близо 300-километровото пътуване с автомобили от София до Кърджали в късната майска привечер стигаме до центъра на този южен български град. Натовареното ни с лодки ремарке – трелер, предизвиква множество любопитни погледи в градовете, през които минаваме. Дори и колегите от Пътна полиция нееднократно проявяваха интерес към към колоритната автокомпозиция и я спираха за проверки. След кратък престой в Кърджали цялата група се прекачва в любезно предоставения ни от жандармерийското съединение придружителен ЗИЛ. Отправяме се към последната за този ден точка - хижа „Боровица“, разположена в началната част на яз. „Кърджали“. Въпреки че комфортът в каросерията на руското возило е доста дискретен, настроението сред нас е приповдигнато. Най-сетне, вече по тъмно, стигаме до мястото, където трябва да устроим първия си бивак. За някои от нас опъването на палатка се оказва доста сложно упражнение в непрогледния мрак. Все пак след няколко неуспешни опита най-сетне „откриваме ключа за палатката“. След като приключихме със строителството на новите си домове, повечето от нас минават във владенията на Морфей.
      Ден втори: Противно на прогнозите, предобед времето е слънчево, а водата в язовира - приятно топла (около 20 градуса). За начало организаторите на похода предвиждат екологично почистване на бреговете на язовира. За курсантите (бивши и настоящи), преминали през школата на безбройните войнишки уборки, естествено не бе проблем да грабнем приза за най-много събран боклук. След екологичната проява за нас, „новобранците“, следва упражнение № 1 - влизане и излизане от лодката на брега и приставане. Под зоркия поглед на капитаните правим първите си стъпки в този толкова приятен и отпускащ спорт. За късния следобед е предвидена надпревара, която категорично бе спечелена от нашите колеги Иван и Елена със смазващо превъзходство над останалите участници, като дори падналият проливен дъжд не можа да помрачи радостта на победителите. Пороят обаче се оказа непосилен за някои от нашите палатки, в които трудно можеше да се открие нещо сухо. Вечерта бе посветена на развихрилите се кулинарни страсти. Печена риба и панирани охлюви, подготвени от самите нас, бяха сред специалитетите, сервирани на масата.
      Ден трети: Време е за истинско плаване. Горещо е, а водата - спокойна. След като палатките и багажът са натоварени в ЗИЛ-а, екипажите потеглят с лодките в посока на язовирната стена. По пътя се стиковат помежду си в синхронно гребане, а също изпълняват и поредното упражнение: маневриране с каяка. Неописуемо красивият родопски пейзаж непрекъснато се мени. Към обед лодките пристават за почивка край живописен водопад. Недалеч пред него, сред язовира, се издига скалисто островче от няколко квадратни метра. Дълбочината там е достатъчна и част от курсантите разнообразяваме програмата със скокове във вода. В ранния следобед групата издига палатки за бивак до с. Главатарци. Отскачаме до Кърджали с обикнатия от нас ЗИЛ за попълване на провизиите. Няколкото прекарани часа в града оставят у нас добри вречатления от това чисто и гостоприемно място. В прохладната вечер отмаряме с чаша бира в един понтонен ресторант, разположен на самата река, в съпровода на „жива музика“ - жаби, щурци и славеи, озвучаващи звездната нощ.
      Ден четвърти: Същинският старт на регатата е от 11 ч. От турбините на ВЕЦ-а са пуснали достатъчно вода (с температура 4-5 градуса), която е напълнила коритото на Арда. По-рано през деня, в съпровод на музика и мажоретки, регатата е официално открита от зам. областния управител на Кърджали на тържествена церемония в центъра на града. Лодките са пренесени с автомобили до един от мостовете на Кърджали и екипажите потеглят по бързото течение. Рисковото трасе е преминато без инциденти благодарение на майсторското управление на нашите капитани. Поредният бивак е на яз. „Студен кладенец“ в красивата местност Боюк дере. Вали дъжд, а палатките са построени сред борова гора. Привечер времето се изяснява и курсантите гребци наклаждат огън, а романитичната атмосфера се допълва от изпятите под акомпанимента на акордеон песни.
      Ден пети: Плава се до стената на яз. „Студен кладенец“. По пътя има четири забележителности, които се посещават по желание: таверна в с. Калоянци; лобно място на летци; параклис „Св. Георги“; водопад, притаен сред скалите. Водата под водопада е доста по-хладна от язовирната, но това не пречи момчетата и момичетата да се гмуркат в нея. Двама от участниците в регатата направиха ефектни скокове от близо 5-метровия водопад със своите едноместни каяци. Попътно се наслаждаваме на редки представители на флората и фауната, които стават „лесна плячка“ на любителите фотографи. Следобед времето отново се разваля, като бурният насрещен вятър и високите вълни подлагат на поредно изпитание уменията на екипажите. Стигаме успешно до бивака, който е в близост до язовирната стена в с. Студен кладенец. Отново следват упражненията по разпъване на палатките, в които вече сме истински професионалисти. Предстои денят на истината.
      Ден шести: В 06,00 ч сирената на ВЕЦ-а предупреждава, че от язовира ще бъде пусната вода. Тя е и сигнал за ставане на гребците. Предстои най-адреналиновото плаване. Изпуснатата вода с температура 5-6 градуса постепенно изпълва коритото. Бреговете са скалисти, има много подводни камъни, опасни бетонни кесони от разрушен мост и високи леденостудени вълни. В този участък се плава по желание, и то само от най-опитните. Преди години на това място реката е взела човешка жертва, затова всички са изключително прецизни към екипировката си. В 8,30 ч багажът е събран, от брега се прави оглед на първите най-опасни места и се решава откъде да преминават лодките. Определени са спасителни екипи, част от тях са с лодки, а други - на брега. Малко след старта каяците са подети от високи вълни. Ледената вода обикновено се посреща с гърди от стоящите отпред „юнги“. Много литри влизат и през бордовете. Лодките се управляват все по-трудно и най-малкото погрешно движение гарантира преобръщане. Така и става с един от нашите каяци. С общи усилия излизаме благополучно от опасните ситуации. За отрицателно време и гребците, и инвентарът са извлечени на брега. Всички останали екипажи им помагат. Лодките, които са взели вода, се отводняват и шоуто продължава, като дори ледената вода не може да „охлади“ ентусиазма на екипажите. Следват нови „адреналинови“ бързеи, слаломи между върбалаци и подводни камъни. След „коварния“ мост до с. Маджарово, където лодките прелитат на една боя от кесоните му, всички слизат за почивка и обяд. За съжаление един от участниците в регатата (но не от нашата група) не успя успешно да маневрира и след удар в кесона лодката му се разполови. За щастие всичко се размина без пострадали. След два-три часа по течението отново имаше две преобърнати лодки от нашия клуб, но всичко завърши благополучно за тях. Съобразителна и ловка курсантка – второкурсничка от пожарния факултет (юнга в една от преобърналите се лодки), успява да се задържи на клоните на върбалак на неголям остров. След проведена като по учебник успешна акция два екипажа успяват да я измъкнат от клопката на непроходимите върбалаци. Лодките продължават чак до спокойното устие на Арда в яз. „Ивайловград“. Бивакът е до хижа „Арда“, недалеч от палатите на т. нар. Митничарско селище. Групата се събира за колективна вечеря, коментирайки изпълнения с емоции ден, като доброто настроение и шегите са неразделна част от компанията. Все пак умората си казва думата и към полунощ се отдаваме на заслужена почивка.
      Ден седми: Предстои последното за регатата плаване до стената на яз. „Ивайловград“. Трасето е около 23 км и преминава покрай лъкатушещите стръмни брегове. Плаването е съпроводено с плаж и плуване. Вече се забелязва така желаният загар на кожата. На финала, недалеч от брега, всички правят задължителното упражнение „овъркил“. Екипажите умишлено се обръщат с лодките и тренират своето и тяхното спасяване чрез плуване до брега. Упражнението е задължително с цел усвояване на умения, необходими при екстремни ситуации. На брега и около „бедстващите“ има спасителни екипи, които при необходимост се намесват. Всички се справят безупречно. След „овъркил“-а всички измиват и почистват лодките, преди да ги натоварят по коли и камиони. Бивакът е устроен в изоставено военно поделение в Ивайловград, тънещо в тъга, безпризорност и разруха. Порталът впечатлява със счупения бръснарски стол, сега използван от пазача, а до ръждивия пилон на буренясалия плац надпис от онези години напомня, че „Опростенчеството и условностите са враг на военното майсторство“. Като за начало курсантите скромно атакуват две дървета на територията на бившата казарма с полуузрели череши. Следва общо хигиенизиране чрез посещение на импровизираната баня - окачен маркуч с течаща леденостудена вода. От 19 ч в ресторантче в града се завихря прощалният купон, наситен с хора, блусове, рокендрол, сиртаки и чалга. Раздадени са награди, като екипът на академията получава впечатляващ часовник като група, взела най-дейно участие в почистването на яз. „Кърджали“. По-късно купонът се пренася в местна дискотека, където продължава до ранни зори. Така неусетно измина една прекрасна седмица, носталгията по която ще продължи до следващото ни посещение в Родопите.

Кърджали – Ивайловград – София
курсант Йордан ПОПОВ