СЪДЪРЖАНИЕ

Първа страница

Международна дейност

ф-т "Полиция"

ЦСППП

Компютри

Курсанти

Лектори

Личности

Жени

Колегите

Репортери

Алкохол

Столът

Спорт

Празник

Култура

Нови Книги

Бюлетин-НИКК

Изкуство

Сексът и Интернет

Юбиляри

Бисери

 

ПОЛИЦАЙ ИЛИ... ПРОСТО ЧОВЕК?

Десислава Пиронева

        И до ден днешен се чудя какво иска животът от нас? Нима не знае, че ние, хората, сме обикновени простосмъртни, обречени на вечна борба с времето?! Да не говорим за полицаите, които са по-простосмъртни от всички останали! Особеното при тях е, че те са в непрестанна битка не само с времето, но и със самите себе си. Какво имам предвид ли? В стремежа да отстоят правата на другите, служителите на реда често пъти, от чисто психологическа гледна точка, губят своите собствени. И наистина, дилемата тук е „да бъдеш полицай... или просто човек“. Защото това са две трудно съвместими категории или, както е казал Алеко Константинов по друг повод, „...две субстанции, осъдени на вечна раздяла“. И то не защото полицаите не са хора, или още по-малко - хората не могат да станат полицаи! Проблемът е там, че в забързаното и динамично ежедневие повечето от „ченгетата“ просто забравят за себе си, за личния си живот, за това, че и те са простосмъртни... Изпълненият с „мръсни задачи“ делник ги поглъща подобно на водовъртеж... И в цялата тази бъркотия най-трудната задача се оказва да бъдеш себе си, да бъдеш Човек. Не зная. Може би греша, но никой няма право да ме критикува, защото всичко написано тук е плод на свободна мисъл, родена в СВОБОДНА ДЪРЖАВА! Естествено, не бива да се изпуска и фактът, че макар и да ни вълнуват въпроси от подобно естество, едва ли някой е опитал до този момент силата на онзи „водовъртеж“, за който споменахме по-горе.
       Ето защо бе необходимо да проведем разговор с някой, който да ни разкрие малко повече за „света“, в който живее българският полицай, да ни разкаже за това, дали е трудно да отстояваш себе си. И този „някой“ се оказа една млада, симпатична дама, завършила Академията на МВР през 2001 г., която работи сега като дознател в 01 РПУ, гр. София - Десислава Пиронева. Тя е от гр. Гоце Делчев и е зодия Овен. Имахме късмет, че Деси бе изпратена за кратък период в академията на курс за първоначална подготовка на дознатели. Попитах я какво представлява този курс, а тя ми отговори, че е свързан с определени изисквания за заемането на длъжността „дознател“. Сподели още, че „по-голяма част от досъдебните производства са полицейски, а това налага и повишаване качеството на дознанията“. От нея научих също, че „дознанието е важен функционален елемент в МВР и затова му се обръща особено внимание“, като курсове от подобен род са част от цялостна държавна политика в тази насока.
     Това обаче, което бе важно да научим от Деси, е свързано с проблемите на „човека в полицая“. Затова и формулирахме въпросите си с такава насоченост.
     Деси призна, че интересите й са свързани предимно с „разтоварването и доброто прекарване в извънработно време“. Но именно това изречение ме наведе на мисълта за натовареността на полицейския делник. Какво означава „извънработно време“? Оказах се прав. Работата наистина е напрегната, а що се касае до професионалния полицейски стрес, известен в психологията като „боен стрес“, то последиците от него се проявявали в един по-късен период. Деси разкри, че се абстрахира от проблемите в работата чрез пълноценно прекарано време извън РПУ-то. На зададения от мен въпрос: „Не смяташ ли, че това разграничение води до „двойствен“ живот?“, тя отвърна: „Не! Нямам чувството, че живея в два свята! Не бива да забравяме, че някои от колегите могат да бъдат и добри приятели!“
     Може би е права. Защото най-вероятно приятелите са „мостът“ на един полицай от „света на работния делник“ към „света на домашния уют“. Именно приятелите са онази сила, която кара двете измерения да се слеят и от това да се изгради едно постоянство у човека, да се преодолеят противоречията в неговата психика. А повярвайте ми, тези противоречия никак не са малко! И, разбира се, когато няма противоречия е много по-лесно да се постигне хармония, а и да се преоткрие човешкото у човека!
    Деси Пиронева е „нормален млад човек, който се опитва да се справи с живота такъв, какъвто е“, и който гледа да не отлага във времето разрешаването на своите служебни проблеми и задължения, защото в противен случай се попада в един „омагьосан кръг“. Човек, за когото „отлагането във времето не помага“ и според когото „най-добре свършената работа е свършената работа навреме“!
   Малко са тези, които знаят, че настоящата дознателка е бивша репортерка от вестник „СЛЕДА“. Деси разказа колко труд е изисквало създаването и утвърждаването на курсантското издание. Тя е на мнение, че трудностите, които са стояли по онова време пред екипа на „СЛЕДА“, са били наистина много. Не скри и удовлетворението си от възобновяването на вестника във вид на електронно издание, признавайки, че „вестникът ще помогне за утвърждаването на академизма“. На въпроса: „Остави ли у теб следа вестник „СЛЕДА“, Деси отговори: „Да, разбира се! Ние бяхме основателите на вестника, хората, които се опитаха да му станат кръстници!“ „И които му станаха“, добавих аз.
     Премисляйки разговора с Деси, постепенно стигнах до извода, че у всеки от нас е заложена известна доза гениалност, но това, дали тя ще се прояви, кога ще се прояви и в каква степен, зависи от условията, в които човешкият индивид се развива. Така че, ако ние наистина искаме да успеем в живота, да съчетаем професионалното с човешкото, трябва да следваме максимата на Конфуций: „Намери си професия, която да ти допада, и цял живот няма да ти се налага да работиш!“ Смятам, че всички ние, които сме решили да бъдем защитници на реда, вече сме я открили!

Курсант Георги НИКОЛОВ