Курсант Яна Николова:
„СПАСЯВА МЕ ЕДИНСТВЕНО МИСЪЛТА ЗА ПРЕДСТОЯЩИЯ ЛОВ!“
|
Яна: Нищо мъжко не ми е чуждо! |
Тя
е млада, красива, лъчезарна и енергична. Често се усмихва, когато
говори, и на пръв поглед с нищо не се отличава от момичетата
на нейната възраст. Но има нещо, което все пак я прави необикновена
- страстта й към оръжието и лова.
За Яна Николова - курсант в трети курс от Академията
на МВР, ловът е нещо повече от хоби... Той е еликсир, който
възстановява и вдъхва нови живителни сили в края на уморителните
курсантски седмици. И може би това е имала предвид Яна, заявявайки
в един от петъците: „Спасява ме единствено мисълта за предстоящия
лов!“
- Яна, разкажи ми какво означава за теб ловът!
- Той е просто едно естествено продължение... Естествено продължение
на самата мен, на моето собствено Аз. Когато ловувам, изпитвам
чувство за сливане, за пълноценност, за цялост и завършеност.
Чувството при натискането на спусъка и излизането на куршума
от цевта на пушката е неописуемо!
- А когато куршумът влиза в плътта на животното,
„чувството“ по-различно ли е? Има ли въобще някакво чувство
в този случай?
- Има, разбира се! Но мисля, че тук е моментът да направя разграничение
между понятията „лов“ и „бракониерство“. Това са два коренно
различни термина! А що се касае до лова, той не бива да се възприема
като убийство! По-скоро може да се оприличи на една игра, едно
съревнование между човешките способности, умения, знания и...
първичния природен инстинкт на животните! Когато споменах по-горе
думата „сливане“, имах предвид, че ловът е средството за максималното
приближаване на човека към естествената му среда - природата!
„Играта“ между хората и животните в гората е съревнование, защото
се съпоставят инстинктите за оцеляване и на двете страни - понякога
както животното може да бъде преследвано, така и човекът може
да се окаже в позицията на преследван... Възможно е животното
да те наблюдава много преди ти да го видиш! Именно в това се
състои играта!
- Кой те запали по лова?
- Моя приятелка ловджийка. Стана съвсем случайно, почти като
на майтап! Просто един ден тя дойде и ми каза: „Хайде, тръгвай
с нас!“ И аз тръгнах... отначало просто като на разходка...
- Не смяташ ли, че ловът е странно хоби за едно
красиво момиче?
- То е странно хоби и за много мъже! Въпрос на нагласи, потребности,
емоции... Зависи много от това, кой как е свикнал да разпуска
- за мен тази „игра“ в гората е много по-рационална дейност
от „висенето“ в кафенетата и обсъждането на злободневни теми!
- Кога ловуваш?
- В определените за този вид дейност ловни сезони.
 |
| В
издирване на глиганите |
-
А къде става това? Разбрах, че си от Ямбол, и предполагам, че
е някъде в околностите му.
- Моят ловен район се намира до едно село в Странджа, в близост
до границата с Турция - с. Голям Дервент.
- В ловната ти дружинка има ли други момичета освен
теб?
- Не.
- Инциденти случват ли се? Все пак ловът крие доста
опасности!
- Специално в моята дружинка инциденти не е имало. Но преди
около седмица сачма девятка попадна зад ухото на един ловец.
Ето защо се изисква голяма дисциплина... Не е просто да грабнеш
пушката и да тръгнеш из гората! Мерките за безопасност са изключително
важни!
- Говориш за „дисциплина“. Тази дисциплина свързана
ли е по някакъв начин с дисциплината, на която си свикнала там,
където учиш - в Академията на МВР?
- Дисциплината в академията се изисква от самата институция,
тя се налага отгоре. Докато тази в гората по време на лов произтича
от самия теб, от инстинкта ти за самосъхранение. Когато си на
лов, доверието в хората около теб също е от значение - все пак
това е голяма група от хора с оръжие, която може да стане в
един момент много опасна.
- Всъщност как избра да учиш в Академията на МВР?
- Стана случайно. Когато кандидатствах преди време за техникум,
исках да уча в Казанлък, но баща ми беше против, тъй като излезе
с аргумента, че било опасно за едно момиче като мен да бъде
само в голям град, че имало престъпност и т. н. И затова реших
впоследствие да стана полицайка! Все пак това е една социално
ангажирана дейност...!
- Разбрах, че си в отбора на Академията на МВР по
стрелба и доста често печелиш призови места. От колко време
е страстта ти към късоцевните оръжия и въобще как попадна в
отбора?
- Попадането ми в отбора стана съвсем случайно. Просто един
от преподавателите по стрелкова подготовка - Любчо Дяков, мина
през курса и заяви, че за отбора е нужно момиче. Аз му казах,
че имам известен опит с въздушна пушка, след това отидохме в
стрелбището и... ето! С
Яна се заговорихме за глиганите и аз й разказах един случай,
при който двамата с приятелката ми, прибирайки се в полунощ
към вилата ми, намираща се недалеч от гр. Самоков, след като
бяхме прекарали романтично повече от три часа край огън, се
натъкнахме на стадо глигани. Признах й, че и до ден днешен ме
побиват тръпки и никога няма да забравя как уплашено побягнахме.
Яна ме погледна с недоумение и ме попита:
 |
| В
очакване на вредния дивеч |
-
И какво? Просто си тръгнахте...? Аз например щях да остана и
да им се радвам!
Яна ми обясни, че разликата между
бракониерството и лова се крие в това, че при лова се полагат
грижи: отстрелват се болни животни с цел да се пресече разпространението
на евентуална зараза, а при откриване на такава се приготвят
хранителни добавки за животните в гората с лекарствени примеси;
периодично се преброяват животинските видове и с оглед нарастването
или намаляването им се изчислява колко бройки максимум могат
да бъдат отстреляни за един ловен сезон. Ловджийката сподели
с мен, че в гората се чувства като човек, който търси някакви
по-различни усещания. Усещания, които повишават адреналина.
Според Яна в природата не съществуват никакви предразсъдъци
и задръжки. Там „просто си ТИ“. Попитах я дали това не е подсъзнателен
порив за свобода, а тя ми отвърна лъчезарно: „То си е направо
съзнателен!“
За финал Яна призна: „Нищо мъжко не ми е
чуждо! С мъжете се разбирам по-добре, отколкото с жените, защото
при тях липсва женското интригантство, клюкарството. С представителите
на силния пол мога да си говоря на всякакви теми - спорт, коли,
та дори и за жени!“
Едно
интервю на курсант Георги НИКОЛОВ
