Радка
Стоянова, следовател в НСлС и хоноруван асистент по криминалистика
в Академията на МВР:
"АКАДЕМИЯТА ДАВА НАЙ-ДОБРИТЕ ЗНАНИЯ ПО КРИМИНАЛИСТИКА"
-
От колко време сте следовател?
- Следовател съм от 6 години. Първоначално - 3 години, бях в
районна следствена служба и разследвах всякакви престъпления.
През последните 3 години съм в Националната следствена служба
(НСлС) и разследвам икономически престъпления.
- Кои дела са ви най-интересни?
- Най-интересни са ми престъпленията, извършени от непълнолетни,
защото изискват специфична работа. Има специфични правила в
НПК, уреждащи престъпленията, извършени от тях. А и като натура
непълнолетните закононарушители не са толкова закоравели. Много
често те не разбират сериозността на извършеното, мотивите им
не са користни. Нашият законодател е дал много добри гаранции
на непълнолетните извършители, ако те се поправят в бъдеще.
- Как се става следовател?
- Трябва да се завърши юридическия факултет на някой от университетите.
Според мен понастоящем критериите в повечето университети са
твърде занижени. Формално всеки, който е завършил такъв факултет
и е положил изискуемия от закона стаж, който е 2 месеца, може
да подаде молба и да се яви на обявен конкурс за съдия, следовател
или прокурор. Изпитът е писмен, а получилите над 4,50 се явяват
на устен. Резултатите се изпращат във Висшия съдебен съвет.
Той решава, имайки предвид стажа и показаните резултати, кой
трябва да бъде назначен. Тази процедура е в сила от юли 2003
г. Тя може и да е много тромава, но е по-добра от предишната,
при която назначаването ставаше по усмотрение на работодателя.
-
От колко време сте преподавател в Академията на МВР и как попаднахте
тук?
- От 3 години. Академията на МВР беше останала без асистент
по криминалистика. Тогава получих предложение от Людмил Георгиев
да сключа договор за хоноруван асистент. Започнах с групите
от ф-т „Сигурност“, а от 2 г. съм асистент и във ф-т „Полиция“,
както и в офицерските курсове.
- Съобразена ли е учебната програма с практиката
на полицията?
- Мога да говоря само за моята дисциплина. Учебната програма
по криминалистика почти напълно покрива практиката. Но има нужда
и от промяна в определена насока - например мисля, че методите
за разследване на престъпления трябва да се изучават в по-широк
обем като следдипломна квалификация, защото тук времето не е
достатъчно. Но не от всички, а от тези, които искат да се занимават
с това за в бъдеще. Смятам, че Академията на МВР разполага с
много добра материална база и учебни помагала за онагледяване
на материята. Това категорично липсва в другите висши учебни
заведения. Всъщност най-доброто обучение по криминалистика в
България се получава в Академията на МВР. В повечето университети
тя дори е избирателна дисциплина.
-
По какъв начин отчитате полезността на водените от вас занятия?
- Не мога да преценя по друг начин освен по показаните резултати
от изпитите. Но би могло да се помисли за анкетиране на курсовете
при завършване на съответния семестър, което ще отчете необходимостта
от промени в програмите и ще е своеобразен атестат за работата
на преподавателите.
- Какво е нужно, за да си добър следовател?
- На първо място, трябва да си добър човек (това важи за всяка
професия); да си добър професионалист и да не губиш интерес
към работата си. Понякога прекрасни теоретици не стават добри
в работата си, защото нямат усета как да приложат знанията си
на практика. Истината е, че при разследването няма две еднакви
престъпления, едни и същи извършители или свидетели. Всяко следствено
действие си е само за себе си едно изпитание на професионализма
и на човешките качества на разследващия. Никога не съм си позволила
да се държа с обвиняемия като с престъпник. А и по принцип не
обичам тази дума. За мен думите са клеймо, петно върху името
на човека. Достатъчно е, че, разследвайки престъплението, което
той е извършил, аз използвам целия арсенал от ограничения на
човешките права, които законът ми е разрешил. Не мога да прекрача
тази граница и да си позволя лична неприязън към него.
- Дори когато вината му е установена по безсъмнен
за вас начин?
- Виновността или невиновността се постановяват единствено от
съда с влязла в сила присъда. Но много често хората, чиято вина
е установена по категоричен начин, имат поведение, което подсказва,
че те са осъзнали извършеното. Те са наложили наказание на личността
си, което изтърпяват с много по-голяма строгост от това, което
ще им бъде наложено впоследствие. Сигурна съм, че бъдещето на
наказанията е те да се изтърпяват в среда, близка до естествената
на човека. Така ще се наблегне върху това извършителят да разбере
какво е извършил.
- Има ли родени престъпници?
- А ти как мислиш? Има ли?
- Не. По-скоро обществото, родителите, 
обкръжението
са ги направили престъпници.
- Мисля, че средата кара повечето от тях да го правят. Според
мен престъплението е едно от понятията, които човешкото общество
е създало, за да оправдае невъзможността си да понася последствията
от собствените си действия. Да наказваш дете, което краде, за
да се нахрани, не означава, че наказваш роден престъпник. Изключително
малка част от хората имат „престъпната“ нагласа умишлено „да
престъпват“ създадените от човека правила.
- Променя ли професията личността на човек?
- Всяка професия променя човек. Разбира се, професиите, които
са свързани с работа с хора, въздействат най-много. Това са
учители, лекари, полицаи. При срещата си с хора човек разбира,
че нищо в света не съществува само по себе си; че няма непоправими
хора и непоправими грешки; че винаги още нещо може да бъде направено,
за да се даде шанс на обществото да живее по-добре.
Едно
интервю на Ева Любенова
