Преди повече от 70 години Чарли Чаплин заявява: „Киното е моят живот! То е като въздуха и водата, слънцето и луната… Киното е онази магия, която прави от невъзможното - възможно, от неподозираното - мечтано, а от несъвършеното - изкуство.“ Днес милиарди хора по земята твърдят същото. За повечето от тях големият екран е „невъзможното, но постигнато съвършенство“ (Уди Алън). За Георги Чачев - служител в Академията на МВР, то е просто „работа и изкуство“…


     Георги Чачев, известен повече като „Чачев“ или „Чачо“, е една наистина колоритна и в същото време загадъчна личност. И тази загадъчност се поражда по-скоро от работата в движение или както сам Чачев обича да казва: „Аз работя, тичайки… тичайки за здраве!“ И наистина - може би най-трудната част от интервюто с него бе самият той, или най-вече откриването му. Разминавайки се по коридорите на академията, човечецът винаги ни отвръщаше с усмивка: „За да вземете интервю от мен, първо трябва да се научите да тичате… и то много бързо!“
   Енергичен, ентусиазиран, работохолик и с чувство за хумор - това са качествата, които изграждат представата за Чачев като човек. В системата на вътрешното министерство е от 1982 г., а с организирането и осъществяването на кинопрожекциите в Академията на МВР се захваща през 1990 г. Но параметрите на работното поле на Георги Чачев никак не се изчерпват единствено и само с киното - на него е поверена голяма част от техническия инвентар на академията: компютри, кабели, микрофони и какви ли още не джаджи… Той отговаря и за мултимедийното подсигуряване на голям процент от лекционните курсове във висшето училище. Именно в тази насока са и притесненията му. Пред репортера на вестник „СЛЕДА“ той сподели, че „едно време техническият персонал е бил по-многочислен“, а „за кинопрожекциите са отговаряли двама души - по един на всеки прожекционен апарат“. Призна също така, че разчита в голяма степен на помощта на отслужващите войниклъка в Академията на МВР висшисти. Страхува се от месец юли 2004 г., когато се очаква да няма такъв набор военнослужещи - „Направо увисваме!“ Попитахме го как издържа на напрежението, свързано с работния делник, а той ни отвърна: „Кафе и цигари, кафе и цигари… вечер - телевизия! За хоби почти нямам време, понеже съм на работа от седем сутринта до седем вечерта! Работата е много, но се свиква… То да е само това - иди-дойди, но имам и задачи, свързани с НС „Жандармерия“, НС „Гранична полиция“, Пожарната, та дори и с озвучаването на камбаните в храм-паметника „Св. Александър Невски“!“
    Иначе филмовите прожекции в киносалона на Академията на МВР са всеки вторник от 17,30 ч. Те се осъществяват с помощта на „Александра филмс“. Всичко това се прави най-вече като задоволяване на едно от основните изисквания, свързано с първокурсниците наборници в академията - реализиране поне един път седмично на културна проява от подобно естество. Всъщност точно по време на една такава прожекция екипът на вестник „СЛЕДА“ успя да „хване“ и убеди господин Чачев да разговаря с нас и да ни разкаже всичко това. В същото време на големия екран се въртеше филмът „Терминатор 3“ (единственият филм, който той не беше гледал до този момент). Чачев и един негов колега зорко следяха филма през две малки прозорчета от кинокабината, стените на която бяха облепени с всевъзможни рекламни плакати на различни произведения на киноизкуството - „Ангелите на Чарли“, „Междузвездни войни“, „Блейд“, „Моята голяма луда гръцка сватба“, „Петзвезден романс“ и др. Докато се опитвахме да изясним въпроса около излъчването на стари български филми, ортакът на Чачев не успя да сдържи въодушевлението си от Терминатора (който до този момент все още не се беше появил с типичните си тъмни очила и пушка-помпа) и попита: „Абе, Жоре, Шварценегер май още не се е появил, а?“ „Ей го е!“ - радостно възкликна Жоро Чачев при появата на голия Арнолд в някакъв бар.
     При въпрос дали е възможно в Академията на МВР да се прожектират български филми, Чачев отговори: „Да, такава идея наистина съществува, като в основата й стои Маруся Тошкова (Маруся Тошкова отговаря за връзките на академията с обществеността - б. а.). Целта е да се прожектират филми от киноцентъра в Бояна, които да са и с някаква професионална насоченост. Но поначало тези филми са стари копия и на машините тук могат да се скъсат лентите. А когато се скъсат, нали знаеш кой поема отговорността?“
За финал се извинихме на Чачев за притеснението, което сме му създали, а той отвърна с усмивка: „То не е до притеснението, но сам виждате, че съм неоткриваем…“

Курсант Георги НИКОЛОВ