СЪДЪРЖАНИЕ

Първа страница

Международна дейност

ф-т "Полиция"

ЦСППП

Компютри

Курсанти

Лектори

Личности

Жени

Колегите

Репортери

Алкохол

Столът

Спорт

Празник

Култура

Нови Книги

Бюлетин-НИКК

Изкуство

Сексът и Интернет

Юбиляри

Бисери

                                                        Здравейте в 21-ви век, интернет маниаци,
       Това, което ви дава интернет, е незаменимо, нали? Не че не можем да намерим същата информация и в библиотеката. Но съгласете се, нямаме чак толкова време да се мотаем сред купища книги и прах. Толкова е скучно и най-вече самотно!

Обичам те...

      Днес интернет ти дава всичко - за някои това е източник на иформация, за други - забавление, а за трети - начин на комуникиране. Безспорно, в забързаното ни претоварено ежедневие едва ти остава време да спиш, камо ли да излизаш с приятели, да се забавляваш и да срещаш нови хора. И днес все по-често става явлението да чатиш с някой часове наред, вместо да хванеш този някой за ръка и да отидеш на кафе или на разходка, сякаш има някаква преграда между хората. Дали това не е същия този безкрайно полезен интернет, който трябва да ни събира, или нещо друго - мързел, страх, невъзможност да комуникираш очи в очи с друг човек? Може би всичко ще ви се стори голяма глупост, но аз говоря от позицията на човек, който дълго време е чатил по разни страници за запознанства и най вече ICQ. Вярно, много е забавно, но лошото е, че когато изключиш компютъра (а това все някога се случва), ти оставаш отново сам и това е тъжно. А хората, с които досега си водил най-откровени разговори, вече чатят с някой друг на твоето място и водят същите толкова откровени разговори. Дали можеш да разчиташ на тях, дали няма да те предадат, дали могат да бъдат истински приятели? И какво, ако не са, ще си намериш някой друг, нали? Но колко дълго можеш да продължаваш така повърхностно и безсмислено?
       Всеки човек има нужда да обича и да бъде обичан и, ако питате мен, това е смисълът на живота, а какво се случва всъщност - разговаряш с някакъв прякор (дори не истинско име), намиращ се на монитора на твоя компютър. Всичко, което казваш, е така добре обмислено, почти като военна стратегия - място за грешки няма. Дори ако се наложи да изпратиш снимка, изпращаш само най-добрата. Накрая започваш да живееш в един фалшив свят, който на всичкото отгоре си създал сам, сякаш фалшът и лицемерието на хората около теб не са достатъчни. А не са ли точно тези причините, поради които търсиш контакти в нета, или това е начин да избягаш от реалния живот? И тогава ти преставаш да съществуваш и се прераждаш в една виртуална реалност, която е далеч по-лесна за възприемане - времето там е спряло, имаш пълната свобода да говориш това, което искаш, и това, което чувстваш. Там няма кой да те порицае или да ти се изсмее и най-важното - там можеш да кажеш на всяко момиче/момче, че е готино, че го обичаш, да си говорите за секс, любов и всичко, което си мислиш, че не можеш да кажеш в очите на един човек.

Падам си по теб

         Истината, драги мои читатели, е, че сме забравили да общуваме, защото е по-лесно да напишеш един SMS, отколкото да се обадиш и да кажеш „Обичам те“, да напишеш електронно писмо до някой, който живее в твоя квартал, твоя блок и твоя етаж, вместо да отидеш и да му кажеш „Падам си по теб“, да чатиш цяла нощ, вместо да излезеш, да бъдеш сред хора, да се натискаш с гаджето в някой бар - толкова е просто.
         Надали този, на който му е хрумнала идеята за чата, си е представял, че ще създаде нова форма на общуване, която, от една страна, ще придобие такава популярност, а от друга - ще „отчужди“ хората един от друг. Не мислите ли - много по-лесно е да седнеш пред монитора, да запалиш цигара, пускайки някакъв чат, и... мацките/пичовете са там, готови за свалка. Представете си същата ситуация, обаче пренесена в някое заведение - влизаш, поръчваш си нещо и започваш да обикаляш масите, заговаряйки разни хора… Само дето в този случай се изисква доста смелост и непукизъм, а в първата ситуация - нищо особено. Изследвания (а и личният ми опит в това число) показват, че след продължително чатене губим за известно време способността си да общуваме на живо (f2f - face to face, или преведено на български - лице в лице). Тогава защо го правим? Защо всичко това доби такава голяма популярност през последните години? „Истината е някъде там.“
         Остана да си зададем въпроса, свързан със заглавието на тази статия - къде е сексът в цялата тази история?! Остава да стане масов виртуалният секс (за разните джаджички, дето били измислени, всички сме чували, само дето никой не ги е виждал) и... ще се преместя някъде, където още не са прекарали ток, камо ли интернет. И около мен да има реални хора, колкото и несъвършени да са в този реален свят... дали пък не съм старомодна и консервативна? Времето ще покаже.

Пами