Николай
Хаджиев, курсант от 3 ВРК, ф-т „Полиция“:
„ДОБРИЯТ ПОЛИЦАЙ Е ХУМАННИЯТ“
-
Как попадна в Академията на МВР?
- Може да се каже малко случайно. Не знаех за нейното съществуване,
дори до средата на 11-ти клас са готвех да кандидатствам с математика.
Когато разбрах, че може да се кандидатства и преди да си отбил
военната си служба, започнах да се готвя с литература и история…
и така влязох тук.
- Животът ти по-различен ли е, откакто попадна тук?
- Не бих казал по-различен, разбира се, с малки изключения.
Донагласяваш се в процеса на работа, влизаш и тук в ритъма на
живота.
- Налага ли ти се правиш компромиси с личните си
принципи и идеали, за да оставаш в крак с реда в академията?
- Не ми се е случвало, надявам се и за напред да не се налага.
Ако трябва, бих направил компромис.
- Мислиш ли, че обучението тук се покрива с изискванията
на света извън КПП-то? Дали обучението ни успява да остане актуално?
- Засега преподавателите ни полагат усилия да осъвременяват
материалите за обучение. В общи линии получаваме едно от най-модерните
образования, актуално за съвремието си.
- За какво мечтаеш?
-За успешна кариера.
- Как релаксираш, когато ти писне?
- Обичам да пътувам!
- Ако трябва да направиш класация на учебните заведения
в страната, къде ще поставиш академията?
- По мое мнение, без да я поставям на конкретно място - в топ
три.
- Суетен ли е мъжът от полицията?
- Има някои, които са суетни, има някои, които не са. Това е
индивидуално за всеки... начин на живот и донякъде стил.
- За никого не е тайна отношението на курсантите
към курсантките. Какво мислиш ти за жените в академията и изобщо
в МВР?
- Жените в системата на МВР имат място.Мнението ми за курсантките
не е различно от общоприетото.
- Кое е нещото, което ти липсва в АМВР?
- Като цяло свободата.
- Твоето послание към преподавателите и ръководството
на академията?
- Да гледат с повече разбиране към курсантите и техните проблеми.
- Мнението ти за престъпността в България?
- Едно нормално явление във всяка демократична държава. Нашата
задача е да водим адекватна борба с нея. А доколко полицията
успява да се справи, ще каже след време историята.
- Дали ще знаем след завършването си как да погледнем
един труп в очите?
- Мисля, че ще сме подготвени... с малки изключения.
- Кой е добрият полицай?
- Хуманният!
- Кое е първото нещо, което правиш след занятия?
- Да си сваля униформата.
- А след това?
- След това евентуално да си почина, излизам с приятели на кино
или на кафе... като всеки нормален студент.
- Ако след всеки връх следва пропаст, какво ще те
мотивира да продължиш напред?
- Да изградя мост над тази пропаст.
- Ако от днес до утре вечерта спре токът в академията,
как ще се забавляваш?
- На свещи!
- Какво би избрал за четиво в свободното си време?
- Списания, книги на Агата Кристи…
Какво е посланието ти към екипа на в. „Следа“?
- Все така да продължават да разширяват обхвата на темите си,
а изданието да придобие по-голяма общественост.
Едно
интервю на Диляна ЙОРДАНОВА
Курсант
Ивайло Диков 3 ВРК - „Полиция“:
„МЕЧТАЯ ЗА ПО-ДОБРА КАРИЕРА“
-
Как попадна в Академията на МВР?
- Мечтата ми да попадна в редиците на полицията се зароди още
докато бях войник в поделение 34000 (Военният затвор). Впоследствие
разбрах, че има висше учебно заведение - Академия на МВР.
- Животът ти по-различен ли е, откакто попадна тук?
- Доста по-различен е, защото нямам време за приятелите си,
които останаха в Плевен. А и някои от тях започнаха да гледат
на мен с друг поглед. Променя се средата, в която живееш, променя
се и животът ти. Но пък тук срещнах други приятели, не смятам,
че нещо е загубено.
- Налага ли ти се да правиш компромиси с личните
си принципи и идеали, за да оставаш в крак с реда в академията?
- Е, естествено. Като всяко военизирано училище и това си има
ред и дисциплина, които трябва да се спазват.
- Мислиш ли, че обучението тук се покрива с изискванията
на света зад КПП-то? Дали обучението ни успява да остане актуално?
- Обучението ни винаги ще бъде актуално - смятам, че преподавателите
ни ненапразно се трудят, за да ни изложат теорията. Макар че
в много случаи нещата от теорията се разминават с реалността,
но това им е простено - те не могат да се опират постоянно на
реалността, а и тя се изменя ежечасно.
- За какво мечтаеш?
- Като всеки един курсант в академията - за по-добра кариера.
- Как релаксираш, когато ти писне?
- Време за релаксация не ми остава много, но съботата и неделята
са време за спорт, срещи с приятели, разходки.
- Ако трябва да направиш класация на учебните заведения в страната,
къде ще поставиш академията?
- Като курсант в нея - на първо място.
- Суетен ли е мъжът от полицията?
- Не мога да говоря за всички, а лично за себе си не бих казал,
че съм суетен.
- За никого не е тайна отношението на курсантите
към курсантките. Какво мислиш ти за жените в академията и изобщо
в МВР?
- Не може без жените в системата. Ние сме силни в една област,
те - в друга. Жените са по-изпълнителни, може да се разчита,
че поставената им задача ще се реализира на сто процента.
- Кое е нещото, което ти липсва в академията?
- Не съм се замислял - има много неща, които липсват на човек,
но те са за дадено време и за дадено място. За тук - свободното
време.
- Твоето послание към преподавателите и ръководството
на академията?
- Да бъдат по-склонни към компромиси, защото малко или много
ние сме студенти. Като всички студенти и ние искаме да почувстваме
студентския живот.
- Мнението ти за престъпността в България?
- Имало я е преди, има я сега, ще я има и занапред. Ние трябва
да се борим за ограничаването й, за да не е толкова дръзка и
крупна.
- Дали ще знаем след завършването си как да погледнем
един труп в очите?
- Не може да се каже, че ще сме достатъчно подготвени за живота
и цялата престъпност навън, защото никой не може да каже, че
излиза подготвен на сто процента. Зависи кой в каква ситуация
ще попадне и с какъв екип ще работи. Ако започне да работи в
сплотен екип, с по-стари, по-изпълнителни кадри, тогава по-лесно
би навлязал в нещата и по-лесно би се справил. Ако попадне в
по-млад колектив, с хора, неизпълняващи служебните си задължения,тогава
ще е трудно, защото като новобранец ще понесе той всички негативи.
- Кой е добрият полицай?
- Добрият полицай е този, който може да контактува с хората
както когато е с униформа, така и цивилен.
- Кое е първото нещо, което правиш след занятие?
- Да помисля как да прекарам времето до вечерта.
- Ако след всеки връх следва пропаст, какво ще те
амбицира да продължиш напред?
- Амбицията да покоря следващия връх.
- Ако за един ден ти дадат ключовете на „Оpel Аstra“,
как ще се забавляваш?
- Не съм се замислял...
- Какво е посланието ти към екипа на в. „Следа“?
- Продължавайте напред!
Едно
интервю на курсант Диляна ЙОРДАНОВА
КОЙ,
ЗАЩО И КАК ОПРЕДЕЛЯ НАРЯДА?
Всички
знаем кой, всички се възмущаваме, но никой нищо не прави. Е,
това, казват, е типично за работещите в системата на МВР - свикнали
да търпят и да се подчиняват, защото всяко несъгласие днес утре
може да е достатъчен повод за уволнение или някакъв друг вид
прецакване. Едва ли е проява на кой знае каква смелост или дързост
да кажеш СТИГА - това просто е необходимост. Фактът, че сме
в служебна зависимост, не означава, че сме оперирани от достойнство
и чувство за справедливост. С течение на времето обаче първокурсникът
разбира, че тези понятия нямат място в Академията на МВР. Много
хвалби
и високопарни думи с много патриотичен патос са написани за
нашата академия, но е крайно време да си кажем истината в очите.
В досегашните броеве на в. „Следа“ писахме за всички хубави
неща тук. Сега обаче ще споделим възмущението си от нарядите
по празниците, не че не можем да си поговорим и за учебниците,
и за отношението по принцип, и за компютърното обучение, за
топлата вода и за още много други неща.
В първи курс курсовият ръководител ти казва,
че като бъдещ служител на МВР трябва да се научиш да поемаш
отговорности, да се подчиняваш на по-горестоящия и следователно
да даваш дежурства, но не ти казва, че трябва да се научиш и
да се примиряваш с всичко. Също така традиция било I курс да
дава наряд през ваканциите и празниците. Изглежда нормално,
нали са най-млади и най-ентусиазирани. Минава I курс с много
недоволства и капризи кой кога да бъде наряд, но всички се надяват,
че от следващата година, ако не друго, то поне ще могат да си
починат през ваканцията. Е да, ама не!!! И ако в първи курс
е твое задължение да даваш наряд по време на празници и сесия,
то във втори може би е наказание за лоша дисциплина, в трети
е вече вид „справедливост“, ами какво да очакваме в четвърти???
Не, не сме се разочаровали (все още), просто, колкото и невероятно
да звучи, питаме дали има справедливост? Всеки от нас знае,
че в системата на МВР и академията си има своите задължения.
Само че на вас трябва да ви е ясно, че в системата на МВР и
в академията трябва да се работи в екип, а екип означава равно
и честно разпределяне на задълженията.
Незнайният
ВОЙН
