ПРИКАЗКА
ЗА СЪВЪРШЕНСТВОТО
Някои казват, че изкуството
е съвършенство, че то се явява мост от тленното към вечното.
Намират се и такива, които твърдят, че то е просто загуба на
време. Но изкуството е по-скоро като приказка, която Елин Пелин
сравнява с онази магическа сила, която, макар и за миг, те извежда
от гротескността на реалния свят и те въвежда в един друг свят
- свят, в който може би най-сетне всеки един от нас осъзнава,
че е ЧОВЕК. Изкуството е приказка, която извежда у хората на
преден план значимостта на собствената им значимост!
Такава приказка е и всяка от картините на едно
от момичетата - курсанти в Академията на МВР. 
Приказки,
разкриващи пред нас едни непознати реалности, отразяващи дълбоката
и необятна същност на човешкия душевен микрокосмос.
Авторката на тези наистина красиви произведения
пожела да запази анонимност пред читателите на вестник „СЛЕДА“.
И като че ли е права - не е толкова важно кой стои зад пресъздаването
на няколко свята, на няколко „приказки“ върху бял лист хартия,
а какъв смисъл е вложен в тях, какво искат да ни кажат самите
те... Анонимността на създателя на тези цветни красоти не бива
да буди у вас, читателите, чувство на любопитство, а още по-малко
- чувство на разочарование. Единственото разочарование тук е
породено от факта, че не всеки би могъл да се докосне до картините,
подредени от твореца си на две от стените в собствената му стая;
че не всеки би могъл да се потопи за миг в съвършено пресъздадените
цветове и да изпита онова неописуемо чувство, което за щастие
изпитах аз.
- Разкажи ми от колко време се занимаваш с рисуване?
- Аз не рисувам, а и никога не съм се занимавала професионално
с рисуване! (През цялото време тя се опитваше да ме убеди, че
не възприема картините си за картини, а дейността си за рисуване!
- бел. авт.)
- Добре, позволи ми тогава да задам въпроса си по
друг начин: от колко време насам „драскаш“? ( И двамата се смеем.
)
- От доста дълго време...
- Прави ми впечатление, че повечето от рисунките
ти са пресъздадени главно чрез
тъмна цветова гама. И затворът, и къщата със среднощната луна,
и гората, и мостът например, са експонирани предимно със студени
цветове - черно, сиво и т. н. Означава ли това нещо или не?
Вложен ли е някакъв умисъл тук?
- Смисъл - не! По-скоро чувство! Когато цветовете са по-тъмни,
се създава впечатление за някаква загадъчност. Като че ли има
нещо дълбоко скрито вътре в самата картина...
- А тази загадъчност част от твоя вътрешен свят
ли е?
- Просто сядаш и започваш...
- Кога рисуваш? В определено време - например през
нощта, или когато ти дойде музата?
- Когато имам време, когато надделее чувството...
- Какво означава всяка една от картините за теб?
Отражение ли са на нещо?
- Те са външният израз на едно чувство, а не просто на една
емоция или един импулс. Точно това грабва, прави впечатление,
кара те да се вгледаш, да го откриеш!
- Какво изпитваш, когато рисуваш?
- Нищо. Просто сядаш и започваш...
В този момент в разговора ни се намеси и съквартирантката, като
сред майтапчийските реплики, които и тримата си разменяхме по
повод на интервюто, аз неволно долових фразата, изречена с лъчезарна
усмивка: “Усещам, че картините ми н
яма
да се продават след моята смърт!” След малко възобнових диалога:
- Ще ти предложа да ти задам няколко въпроса под
формата на една дума, като ще изисквам от теб да ми отговаряш
също с една, най-много с две думи. Какво е за теб луната?
- Зодиакален знак...
- Езеро?
- Чистота.
- Затвор?
- Еднообразие.
- Мост?
- Преминаване отвъд, преминаване в другия свят. Понякога човек
има чувството, че живее в два свята, като „мостът“ се явява
връзката помежду им.
- Пустиня?
- Пустота, самота.
На една от картините бе пресъздадена гора, а аз неволно пропуснах
да попитам какво означава „гората“ за нейната създателка, но
ентусиазмът, с който тя поправи грешката ми, ме накара да осъзная
колко важно значение има „гората“ за нея:
- Човешките взаимоотношения!
Моментално зададох контравъпрос:
- А какво са те за теб?
- Гора! (Смее се.)
Съквартирантката добави с усмивка:
- Ето ти омагьосан кръг!
Разговорът ни продължи:
- До кога ще рисуваш?
- Докато все още чувствам! Независимо от годините, винаги ще
рисувам! Рисуването запълва една празнота, дава удовлетворение...
Чувстваш се доволен от това, че си създал нещо съвършено, че
от един молив и от съчетанието на цветовете се е получило нещо
наистина красиво, истинско!
- А какво означава красотата за теб?
- Химера! Човек винаги се стреми към нещо по-съвършено... Красотата
е непостижима! Човек винаги се е стремял към нея, защото тя
не е нищо друго освен съвършенство! А хората казват, че красивите
неща са... съвършени!
- Излиза, че и съвършените неща са просто една химера?
- Да, така излиза...
Едно
анонимно интервю на курсант Георги НИКОЛОВ
НАШ
РЕЖИСЬОР СЕ СРЕЩНА С КУРСАНТИТЕ
Николай
Волев, известният български режисьор на документални и игрални
филми, в рамките на една седмица пребивава във висшето училище
на МВР. През това време той осъществи редица срещи с курсантите
и беседва с тях на различни теми. Посещението му е свързано
с предстоящото заснимане на документален филм, посветен на Академията
на МВР.
|
Николай Волев (в средата)
с генералите Калчо Таушанов (вляво) и Румен Миланов по
време на първия снимачен ден на "Огледалото на дявола" |
От разговорите си с бъдещите полицейски офицери Волев навярно
ще почерпи идеи и ще получи отговори на поставените за разрешаване
въпроси във филма. Преди три години киноекип под негово ръководство
многократно посещава академията във връзка с игралния филм „Огледалото
на дявола“. Няколко консултанти от преподавателите, в това число
и ректорът - ген. Таушанов, допринесоха за по-реалистичното
отразяване във филма на дейността на полицейските служители.
Част от актьорите се обучаваха по стрелба и бойни техники в
залите на висшето училище. Няколко преподаватели пък получиха
и роли. На премиерата на „Огледалото на дявола“ присъстваха
всички желаещи курсанти и преподаватели, както и тогавашното
ръководство на МВР. Като цяло отзвуците за творбата от страна
на зрителите и на критиката бяха противоречиви, но безспорно
„Огледалото на дявола“ остана в историята на киното като един
от добрите български филми. Освен на големия екран, той бе „въртян“
многократно и по телевизията като сериал в 4 части.
Людмил
ГЕОРГИЕВ
