Навигация

Вестник "Следа"

ЦИКЪЛ „НОРД“

Разказът спечели Втора награда в Единадесетия конкурс “Атанас Мандаджиев” за кратък криминален разказ. 

 


 Автор: Д-р Людмил ГЕОРГИЕВ


6 март, 23:56 ч.
Кръстачката на оптическия мерник го прихвана още щом изплува от тъмнината. Силуетът на митничаря пресече слабоосветения паркинг на стадиона и спря до мерцедеса. Човекът забърка в джоба на коженото си яке, търсеше ключовете. Мигачите на колата присветнаха закачливо. До стрелеца не стигна типичния звук на алармената сигнализация – позицията беше твърде отдалечена. Затаи дъх и показалецът му плавно обра мекия спусък на карабината.

Шест месеца по-късно, 19 август, 13:25 ч.
Вече втори час русенската телевизионна кула се приближаваше, но колкото и енергично да въртеше греблата, той все не я достигаше. Имаше чувството, че сънува или че заради необичайната жега му се привиждат миражи. За участниците в международната дунавска регата 60-километровият преход от Свищов до Русе си беше най-голямото разстояние по българския участък на реката. Запознат с изпитанието, сутринта главен инспектор Богдан Филипов стана много рано. Събра набързо багажа, палатката и ги натовари в лодката. Свари си кафе на газовото котлонче. Преглъщаше кроасаните и се любуваше на неповторимия изгрев. Изгревите и залезите по българския Дунав бяха най-невероятните в цяла Европа...
... Взе едномесечен отпуск и то през август, противно на вижданията на комисар Тошо Кантарджиев, шефът на сектор „Убийства“. Началникът беше строил подчинените си в една редица във физкултурния салон и по препоръка на полицейски психолози им прилагаше вид антистресова терапия. Разпореди: “Който има някои от следните проблеми да направи крачка напред: Здравословни проблеми... Парични проблеми... Конфликт в семейството... Претоварване от служебни задачи... Конфликт с началника...“. За разлика от останалите, Богдан постоянно правеше крачки напред. Кантарджиев се намръщи: „Абе, Филипов, приличаш на пешка, която напъва на всяка цена да стане царица...“
От години не беше излизал в отпуска и реши да се посвети на едно незабравимо пътешествие, което щеше да го зареди, да му даде глътка въздух и да го откъсне от проблемите. Тъкмо си беше купил и двуместен каяк - „Норд стар“ с цвят на портокал, за какъвто мечтаеше отдавна и беше спестявал почти 5 години. Присъедини се към регатата, когато бе акостирала във Видин. Така, на няколкото предстоящи български етапа можеше да „загрее“ за по-нататъшните тежки „гладиаторски“ преходи в румънската част на Дунав – чак до устието, при село Свети Георги.
Най-после телевизионната кула остана от дясната му страна и се показа високият хотел „Рига“. Имаше около половин час до бивака. Заобиколи остров “Люляк”, навлезе в талвега и подпря греблото върху кокпита на лодката. Остави се на речното течение. Зяпаше десетките закотвени шлепове и баржи, с които се разминаваше, накацалите по тях гларуси, наблюдаващи го с любопитство и респект. Радваше се на спокойствието, тишината и липсата на хора. Бяха му дошли до гуша непрекъснатите контакти с убийци, свидетели, опечалени, проститутки, хомосексуалисти и доносници... Само когато погледът му попаднеше на предното незаето място в „Норд стар“, мислеше за Албена, последната му приятелка, с която живееше от години. Въпреки уговорките им, тя не пожела да дойде с него - не й понасяше този вид физически удоволствия и чергарски начин на почивка - без чисти чаршафи и топъл душ. Преди време, още като се запознаха, тя го придружи на едно романтично плаване, но само за да му се хареса. Филипов продължаваше да си спомня пясъчните острови, на които се отдаваха на чувствата си...
Скоро течението го изтласка към брeга, който местните използваха и за плаж. Част от гребците бяха зарязали лодките там, запилявайки се по кръчмите. Филипов направи няколко енергични загребвания и акостира до километричен знак 495. Измъкна каяка от водата, като внимаваше да не го издраска по камъните. Закрепи лодката на малкия колесар и я задърпа нагоре по стръмната пътека. В парка под „Рига“ все още имаше свободни шарени сенки. Богдан избра една, опъна палатката и прехвърли в нея скромния си багаж от лодката. Включи мобилния телефон и информира, според уговорката, сина си и Албена, че е доплавал благополучно. За регулиране на водния  баланс първо взе студен душ, монтиран от организаторите на самата поляна, а после  изпи на екс две наливни бири от капанчето на колела. Полумокър се опъна по диагонал в палатката и смазан от жегата и умората заспа на момента.
Стресна го рязкото отваряне на ципа. В палатката надникна усмихнатата физиономия на Тошо Кантарджиев. През рамо беше преметнал обемист сак:
- М-да... така си и очаквах... “Войникът спи, службата върви”.
Инспекторът разтърка сънени очи. Искаше му се образът на началника да е само кошмарно видение, което бързо да изчезне.
- Филипов, ти искаш да си като тока – да се движиш по силата на най-малкото съпротивление... А знаеш, в София по това време на годината работим само ние и светофарите. - Кантарджиев често досаждаше на подчинените си с остроумия и философствания и основателно си беше заслужил прякора „Конфуций“.
- Вярвах, че поне по реката ще си почина – инспекторът изпълзя навън в тревата и предложи на шефа сгъваемо столче.
Кантарджиев се намести удобно под разпънатия плажен чадър, който при попътен вятър инспекторът използваше и за платно, и продължи:
- Да вярваш, значи да не знаеш. А пък истината се ражда в съмнението... Сутринта те изтървах в Свищов... Беше отплавал рано... Мислиш, че щом си се сврял като лалугер тук, няма да те намеря, а сигурно се питаш и как те открих? Ами елементарно, Филипов – по лодката, за която се похвали, че в България имало само две подобни, както и по номера на маратонките пред палатката ти. Впрочем, защо си изключил мобилния, та се наложи да те издирвам из храсталаците?
- Непрекъснато се включва румънският оператор... Не мога едновременно да греба и да говоря по телефона... А и гаджето постоянно ме контролира – разпитва, ревнува. Все още била влюбена в мен...
- Човек винаги трябва да бъде влюбен, Филипов. Ето защо не бива да се жени... Повечето мъже искат да бъдат първата любов на жената. Жените са по-изтънчени – желаят да бъдат последното увлечение на мъжа. И от мен помни, щастието на женения мъж зависи от това, за кого не се е оженил. Но в крайна сметка всички пътища водят към едно – разочарованието. Филипов, виждаш ми се нещо посърнал...
- Притеснява ме присъствието ви тук. - Докато слушаше брътвежите на Кантарджиев, инспекторът беше успял да му свари кафе. Отля от канчето в пластмасова чашка и като домакин я подаде на началника.
- Ако не се чувстваш притеснен, значи нещо не е наред. Притеснението помага на работата... Повече трябва да се притесняваш от „синдрома на охлюва“, така, както се притеснявам аз – Конфуций гнусливо пое и огледа чашката.
- Тук се чувствам добре: не чета вестници, не гледам телевизия и не съм чувал за подобна болест. Сигурно е поредният щам след лудата крава, пилешкия и свинския грип?
- „Синдрома на охлюва“, бе... Тя му се радва и го гали, а той се свива и крие... Филипов, и аз съм уморен от жени, които ме обичат. Жените, които ме мразят са далеч по-вълнуващи... Кантарджиев погледна часовника си и изведнъж стана сериозен.
- Русенците имат проблем: принципа на „счупения прозорец“. - Конфуций запали електронната си цигара. Беше вложил доста в тази изтънчена глезотия, след като все не успяваше да откаже истинския тютюн. – Принципът е дефиниран от социолога Келинг и политолога Уилсън: „Ако един счупен прозорец не се оправи веднага, след време ще се срине цялата сграда“... В града са извършени поредица убийства. Последното е от тази нощ. В асансьорна кабина е убит управител на обменно бюро. Задигната е голяма сума пари... Извикаха ни да помогнем. И понеже не сме някакви педерасти, трябва да свършим работата докрай. Но аз след малко трябва да се връщам в София, повика ме главния секретар... Въпреки че ми е къде-къде по-приятно тук, сред полуголите русалки...
- Тук съм заради регатата и в момента съм господин „Никой“ – отсече Богдан, който усети накъде духа вятъра. – Тъй като планът ми е да плавам зад граница до румънската делта, в службата, според изискванията, съм си оставил легитимацията, значката и оръжието...
- Ако искаш да разсмееш Господ, кажи че имаш план! – разкиска се началникът. – Позволих си да ползвам услугите на служебния ключар за касата ти. – Кантарджиев с театрален жест извади от джобовете на сакото си картата, значката, ЧЗ-то, работния бележник на Богдан и ги сложи върху „Норд стар“-а. – За да няма оправдания, ето ти и джиесем, за постоянна връзка с мен...
- Имам само къси гащи, анцуг и дъждобран – недоволстваше Богдан. – Така ли да ходя из институциите?
- Твойта работа стана като „Дай огънче, че нямам цигара, а и съм гладен, защото няма къде да спя“... Гениалността, Филипов, се състои в простотата – мъдро отбеляза Конфуций и приятелски го потупа по рамото. – Късметлия си, мойто момче! Имаш предвидлив началник, който винаги мисли бащински за подчинените. Пък и нали точно ти казваше: „Шефът не ни е баща, но по всяко време може да ни... такова майката“.
Кантарджиев измъкна от сака си поомачкани черно сако, панталон, риза, вратовръзка, чифт стари ожулени кубинки, комплект латексови ръкавици. Нахвърля и тях върху лодката.
- Това имаше в гардероба ти в службата, това донесох – невинно повдигна рамене той и допи остатъка от кафето си. Изправи се и продължи с леден тон: – Хайде, пренасяй си партакешите отсреща в „Рига“! Дори и за това се погрижих – резервирах ти стая. Ето и командировъчни за три дни – Кантарджиев му подаде няколко банкноти. – Ако не стигнат, ще получиш още... Искам резултати... След час да си на оперативка в Областната дирекция!
- И какво да правя с каяка сега? Струва цяло състояние... поне пет мои заплати. Не мога да го зарежа тук, а и регатата утре отплава!
- Айде, след всичко което направих за теб, сега и за лодката ли да мисля? Прави с нея каквото искаш – Конфуций почука с пръст върху пластмасовия борд и се зачете в името. – Филипов, изпълнявай цикъл „НОРД“!
     - Какво да изпълнявам?! – недоумяваше Богдан. – „Норд“ означава „север“. Каякът се казва „Северна звезда“.
     - Абе, Филипов, само жени и лодки са ти в главата. Имаш задача, казах - изпълнявай цикъл „Н О Р Д“: Наблюдение-Оценка–Решение-Действия... И внимавай: грешките на строителя се крият в зидарията, на лекаря – под  земята, а на ченгето – в пресата...
     Богдан започна да разглобява палатката. Кантарджиев стана, сгъна столчето и му го подаде:
- Ако желаеш още нещо от мен, значи имаш проблем. Можеш да откараш коня до реката, но не и да го накараш да пие...
     Богдан успя да се класира навреме за началото на оперативката. Нямаше навика да носи по регатите прибори за бръснене и с десетдневната си дунавска брада, с омачкания костюм и кубинките, които Кантарджиев му донесе, имаше вид на изпаднал клошар.
    Костюмът, който държеше в шкафа си в службата, умишлено беше черен. Универсален за огледи на убийства и други нехигиенични местопрестъпления, както и за погребални церемонии, разговори с близките на жертвите... Най-важното - не се налагаше да дава често пари за химическо почистване. Оказваше се неподходящ единствено за
35-градусовата жега в момента.
     Служебното заседание в Областната дирекция се проточи до късно. С повечето присъстващи Богдан се познаваше по различни поводи, най-вече професионални. Като инспектор от сектор „Убийства“ в криминалната полиция беше обикалял къде ли не из страната, а и в чужбина. Оперативката водеше областния директор комисар Таньо Ванев. От оперативните работници Филипов добре познаваше Емилиян Русев, а от експертите-криминалисти – Недко Йорданов. Бригадата на софийското проследяване ръководеше Радо Младенов. В ДАНС също бяха проявили интерес към поредицата от случаи, затова тук присъстваше и старши агент Добри Канарски. Той трябваше да координира евентуалните действия на родното ФБР с тези на полицията.
     Разследващата полицайка Розалия Бобчева, направи задълбочен анализ на последните убийства и следствените действия до момента. Обсъдиха безброй снимки, видеозаписи от местопроизшествията, експертизи и донесения на информатори. Според криминалистите, първото убийство през февруари, до стадион „Локомотив“, е било извършено с ловна карабина „Мазалат“, българско производство, калибър 7,62. Жертвата – митнически инспектор от Дунав мост. Версиите бяха много, мотивите - все още неясни: от участие в контрабанден канал до любовен триъгълник. Следите: гилза и куршум... Вторият убит, седмица по-късно, беше бивш полицай от транспортна полиция. Мястото: домът му. Тежко ранена бе и съпругата, станала неудобен свидетел на разстрела. Следите: няколко гилзи от „Мазалат“, куршуми и мъгляв фоторобот на нападателя. Мотивите: неясни... Педишната нощ бе загинал и шеф на местно обменно бюро. Мястото: асансьорът във входа на блока му. Вероятната причина – последвала кражба на валута от офиса. Следите: в процес на търсене и изследване.
     - И така, да обобщим – Бобчева мъчително се опита да потисне прозявката си, но зарази и останалите. – Изброените тежки престъпления срещу личността са извършени в непродължителен период от време на територията на Русе. С изключение на последния случай е използвано огнестрелно оръжие. Ако приемем, че извършителят е един и същ, то той е физически здрав, ловък, предварително проучва обектите и планира своите действия. Не оставя следи от ръце. Притежава умения за боравене с огнестрелно оръжие, както и за прецизна стрелба при ограничена видимост. Има добри технически познания... При тази продължавана престъпна дейност трябва да търсим и връзка между личността на жертвите...
      След като разпределиха задачите за следващия ден, комисар Ванев закри оперативката. Минаваше 22:30 часа. Експертът Йорданов направи предложение, на което част от присъстващите не успяха да устоят. В специално поддържания му трабант се натъпкаха Филипов, Канарски, Младенов и Розалия. Пътьом минаха през бивака, за да натоварят и „Норд стар“ на соцвозилото. Благополучно стигнаха до речна стоянка, някъде преди Дунав мост. На тласкача „Хан Пресиян“ ги посрещна Сашо-Морския, закръгленият корабен боцман. Навремето служил като моряк във военноморската база във Варна, откъдето се завърнал с прякора си. Сега имаше юбилей – навършваше 50 години и не прикриваше пред колегите си гордостта, че са го уважили такива високопоставени гости. С осигуреното от него мезе – дунавски сомове и глигански суджуци купонът набра скорост. Ченгетата бързо се сприятелиха с вахтения екипаж. Никой не спомена повече убийствата. В обширната каюткомпания, освен добро настроение, имаше домашно кино, китара, музикална уредба, препълнена библиотечка и сателитна телевизия. „Живот си живеят моряците“, завидя им Богдан. Той от дете мечтаеше да стане капитан, но вместо в морското баща му го прати в полицейското училище. Боцманът съзаклятнически сподели за подаръка, с който го изненадали колегите му: мадама от близкия Дунав мост, която го „отсвирила“, сиреч направила му свирка в кабината...
     - Сексът е до време, пиенето - до живот! – Морския важно стовари върху голямата маса разнородни по големина и съдържание бутилки.
    Филипов си наля от всичко последователно – заяви, че не обича да пие само нафта, защото получавал киселини. Просто искаше да забрави за проваленото си плаване.
     По някое време компанията обърна на ледена мастика. Свако-механика и Деян-моториста се сбиха за нещо, строшиха чаши, но ченгетата бързо ги укротиха и празникът продължи. Въпреки погълнатия алкохол, Филипов не спираше да мърмори и да ругае шефа за проваленото си пътешествие. За да го компенсира и в знак на съчувствие, Сашо–Морския, който до този момент се хвалеше с драатхара, ловните си пушки и джипа за сафари, го поздрави с „Марша на ловците“, тържествено изпят под фалшивия акомпанимент на китарата. В отговор Богдан взе от него инструмента и поздрави юбиляря с „Моряк съм бил и плавал съм във Северно море“. Поласкан, боцманът започна да настоява, въпреки нощта, да подкара тласкача, за да разходи ченгетата по реката. В крайна сметка надделя разумът. За “лека нощ” компанията си направи снимки на фона на разветите корабни знамена от всички дунавски държави. Размениха си с екипажа и моряшки фланелки. Филипов получи своята от русолявия Деян.
     ...Кантарджиев го разбуди със служебния джиесем. След запоя боцманът беше разнесъл останалите на борда ченгета по свободните места из каютите. Часовникът показваше корабно време 07:30 часа.
     - Филипов, не стой в леглото, освен ако не можеш да изкарваш пари там! – за втори път от вчера насам го събуждаше началникът. – Очаквах снощи, след оперативката, да ме информираш за резултати... Как стоят нещата, докъде стигнахте?
     - Задавате неудобни въпроси... Анализирахме до късно... Резултатите засега са... махмурлук – призна инспекторът, докато масажираше слепоочията си и фокусираше разголената красавица върху плаката на стената. После премести поглед на обвития си с анкерпласт пръст. В снощния вихър се беше порязал на парче от счупените чаши, докато почистваше останките им.
     - Въпросите ми никога не са неудобни, Филипов. Такива са понякога само отговорите ти на тях... Разбирам – изпаднали сте в аналитична парализа. Алкохолът вдига мераците, но сваля възможностите... Трудно е да се живее лесно... Е, понякога вършим и лоши неща с добри намерения...
     Богдан погледна през открехнатия филистрин на каютата. Лодки от регатата наближаваха Дунав мост и продължаваха надолу към следващия бивак в село Ряхово. Гледката определено му вгорчи настроението.
     - И гледай всичко да е изпипано, защото знаеш какъв ни е наказателният процес – продължи Конфуций. - Свидетелят видял нещо без да го разбира; експертът разбира без да го е видял; съдията – нито го е видял, нито го разбира...
     Обикновено огледът на местопроизшествието бе начало за разследването на всяко тежко престъпление. Инспекторът вчера беше пропуснал това и планира днес да започне оттам. С експерта Йорданов изядоха по една освежаваща шкембе-чорба с много чесън, сервирана им от корабната готвачка. Пиха и по кафе. Разтовариха каяка на кея до „Хан Пресиян“ и се уговориха с Морския да го пази колкото е необходимо.
     По разпореждане на разследващия полицай униформен служител все още охраняваше асансьора. Той отлепи специалната лепенка с печат. Недко, който предишния ден бе участвал в огледа, въведе Филипов в обстановката: “- Рано сутринта от входа се обадили в сервиза, тъй като кабината била заседнала между четвърти и пети етаж. Когато техникът я отворил, вътре видели тялото на Борис Николов. Съседите го разпознаха, но всеки мънкаше в стил „не знам, не чух, не видях“...
     Двамата завряха глави в асансьора. Експертът продължи:
     - Кабелът за осветлението на кабината беше прекъснат. Открих и сгъната на две дунапренова гъба, която блокираше спирачния механизъм. В нея имаше косъм... Долавяше се слаб мирис на амоняк от дрехите на трупа. Открих и следи от ръце, но се оказаха на техника... Пипано е с ръкавици. Николов е бил удушен, според патолога – с тел. В специален пояс около кръста и под бельото му открихме 7000 евро и 3000 долара. Убиецът не ги е намерил, но е взел ключовете за обменното бюро...
     - Подготовка отвсякъде. – Богдан душеше из кабината. – Наблюдаван е, за да му скроят „курт капан“. Да вървим към моргата, а после и в чейндж-бюрото!
     Двамата излязоха на паркинга.
     - Претърсихте ли боклука? - преди да седне в трабанта, погледът на Богдан беше привлечен от контейнер за смет.
     - Тези двата пред блока, но нищо интересно...
     - Тогава да проверим и останалите до края на улицата! Сигурно и тук не ги чистят редовно, като в София...
     - Ама ти сериозно ли го мислиш? – погнуси се Йорданов, маниак на тема чистота.
     - Кантарджиев обича да казва: „Сериозен съм като инфаркт“... – Филипов надяна чифт латексови ръкавици и професионално преобърна първия най-близък контейнер.
     Загубиха около час, заслужиха си няколко псувни от живеещите наблизо, привлякоха любопитството на децата във ваканция и недоволството на конкурентна група роми. Сред разнородната смет в предпоследния контейнер попаднаха на неща, които Филипов измъкна с два пръста...
     Кабинетът на патоанатома ги посрещна с човешки череп върху библиотеката, смрад на мърша и формалин и стенен часовник с форма на ковчег. Стрелките му, имитиращи кости на ръка и крак, сочеха 12:35.  Патоанатомът довършваше на компютър експертизата от аутопсията. Принтира я, подписа се и им подаде протокола. Докато го четяха, лекарят извади изстудена бира от камерата за трупове, предложи и на тях. Щеше да им дойде добре в жегата, но учтиво отказаха под предлог, че предишната вечер са прекалили с алкохола. Филипов пропусна обстоятелствения текст в първите страници на експертизата и прочете заключението: „...смъртта е настъпила вследствие на динамична асфиксия, причинена от тънко стоманено въже”.
     - Възможно ли е да е от това? – инспекторът измъкна от джоба си плик, в който имаше струна за китара, чиито краища бяха омотани около дървени ръкохватки.
     Съдебният лекар допи бирата, огледа струната през очилата си, замери я с шублер и отбеляза:
     - Загърлянето и последвалата асфикция е причинена с нещо подобно. Странгулационната бразда по шията има същата широчина. Установих, че подезичната кост е счупена. Удушвачът е изненадал жертвата в гръб...
     Освен струната, пригодена за гарота, в контейнера бяха открили и чифт брезентови ръкавици. С Йорданов оставиха находките в полицейската биологична лаборатория. Отидоха до обменното бюро.
     - Открихме входната врата затворена, но отключена – сподели експертът. - Металният сейф в помещението беше отворен и изпразнен. Според касиерката, липсвали 32 хиляди евро. Изкъртили са и охранителната видеокамера. Не я открихме... Консервирахме мирис от пода под касата, но други следи не намерихме...
     Трабантът спря пред блока на Недко и той отскочи до вкъщи да се преоблече. Не беше се прибирал от дни. Богдан реши да се възползва от паузата и прескочи до близката «скара-бира». Поръча кебапчета с гарнитура лютеница и бутилка бира. Остави обяда върху висока маса за правостоящи и влезе в умивалнята. Когато излезе, видя смрадлив мустакат циганин да нагъва филия с едно от кебапчетата пред него. Филипов не му каза нищо, посегна за второто, потопи го в лютеницата и отхапа. Дъвчейки, двамата се гледаха мълчаливо, изпитателно и с любопитство. Накрая “братчедът” се усмихна дружелюбно и посегна към бирата. Каза «наздраве» и я преполови на екс. Оригна се шумно и забърса с ръкав омазнените си мустаци. Това вече дойде в повечко на инспектора. Посегна да го шамароса за нахалството, но циганинът инстинктивно се отмести. И тогава Филипов видя, че неговият обяд стои непокътнат на съседната маса. Извини се на сътрапезника, подаде му кебапче от своите и двамата се чукнаха с бирите...

     21 август, 20:05 ч.
     - Недко, трябва да извикаме тук боцмана! – настоя Богдан. – В такива случаи Кантарджиев казва: «Окончателен съм, като затворена врата!»... Нека да му спестим поне екшъна със спецчастите.
     - Още не мога да повярвам... – експертът не отлепяше очи от окулярите на сравнителния микроскоп, под които проблясваха две гилзи от патрони за карабина, калибър 7,62.
     Втори ден разследващият екип продължаваше да стеснява кръга около заподозрените. Бяха успели да прострелят експериментално карабините «Мазалат» на почти всички ловци от страната. Инспекторът позвъни и след около половин час Морския дойде в управлението с джипката си. Беше в работно облекло - син гащеризон и моряшка фланелка.
     - Казвайте бързо, че имаме маневри. След час отплаваме.... – задъхано каза той. – Не съм се обадил дори и на капитана.
     - Като за начало си изрежи ноктите. – Филипов му подаде нокторезачката си и бял лист, върху който да събере изрезките. –После отскубни и няколко косъма от главата си!
     - А, стига! – възмути се Сашо. – За това ли ме повика? Ако разбере капита...
     - Режи и скуби сам, иначе аз трябва да го направя! – респектира го инспекторът и Морския започна да действа с нокторезачката. После издърпа три косъма от перчема си и ги добави към ноктите. Богдан сгъна листа със съдържането като аптекарско пакетче. Отвори вратата и го подаде на някого.
     - А сега ноктите на краката? Или да се лакирам? – иронизира го боцманът.
     - Сега ще ми разкажеш последователно за митничаря Златанов, за бившия полицай Парашкевов, както и за Николов - шефът на обменното бюро. – Богдан беше необичайно любезен, защото знаеше, че разговорът им се слуша и записва в съседната стая.
     - Не ги познавам, бе, не съм пил с тях – категорично отсече Сашо и се надигна. - Трябва да тръгвам, кораба...
     - Тези мъже са убити – Филипов натисна рамото му и го върна в седнало положение. – Имаме сериозни доказателства, че ти си го направил...
     - Никого не съм убивал! – скочи възмутен боцманът. – Освен глигани, подчертавам - в разрешения период, вълци, чакали, лисици, зайци, фазани. А, да, и пътпъдъци... С дружината. Но сърни, елени и хора още не съм убивал...
     - Първо: Застреляни са с твоя „Мазалат“ – продължи инспекторът. - Откритите гилзи го потвърждават. Второ: в каюткомпанията ви библиотечният шкаф пращи от литература по криминалистика, съдебна медицина, стрелкова подготовка и каталози за антики. Толкова книги и ние в София не сме изчели... Трето: китарата ти свири фалшиво, защото има две шести струни, вместо пета и шеста. Неприятното обаче е, че с петата й струна е удушен чейнджаджията... – Филипов размаха гаротата пред боцмана. – Към ръкохватките струната е прихваната с морски възли, които не може всеки да направи... По струната биолозите откриха кръв и клетки кожа от жертвата...
     Филипов направи малка пауза преди да продължи:
     - Четвърто: в корабната аптечка, в ноща на юбилея ти, единствено шишенцето с надпис „NH4ОН“, амонячен разтвор беше празно. Нали се порязах на някаква чаша, рових, за да се превържа с нещо...– Та, онази асансьорна кабина и дрехите на удушения чейнджаджия са били полети с амоняк... Боцмане, щом си толкова добър ловец и отглеждаш драатхар, не може да не знаеш, че амонякът пречи на кучетата да работят по следа. Не само на ловните, но и на полицейските...
     Инспекторът дръпна едно чекмедже и извади брезентови ръкавици, опаковани като веществено доказателство. Показа ги на боцмана:
     - Пето: Ръкавиците са с твоите инициали „СМ“... С тези ръкавици, боцмане, е извършено удушаването. Открихме ги на местопроизшествието...
     - Ти ма уби... Направо ма качи на бесилката – отпусна се на стола заподозреният и се прекръсти. – А аз черпих цялата ви тайфа до сутринта...
     - Хитро. Черпиш разследващия екип, за да отклониш вниманието от себе си...
     Жена с бяла престилка надникна през вратата, подаде на инспектора протокол и прошепна:
     - С това сме готови, по ноктите още работим...
     Докато четеше текста Богдан сбърчи вежди:
     - Шесто: според биоложката, космите ти са сходни с този от местопрестъплението...
        Боцманът рязко се надигна. С неочаквана за телосложението му пъргавина се преметна през отворения прозорец върху площадката под него. Провеси се на ръба на плочата, после тупна на тротоара, хукна и прескочи с “ножица” парапета на паркинга. Метна се в джипката и гумите й изсвириха.
     След минута Богдан Филипов и Недко Йорданов бяха в служебния опел. Експертът подкара към речния кей.
     Недко мълчеше и ядосано натискаше до край педала на газта. Богдан едвам чу телефона си. Беше биоложката. Разбра я само да казва: „Нокътят не е негов“.
     Завариха боцмана на кея да се суети над някого. Филипов затича с пистолет в ръка, а Йорданов - с белезници. Две тела с окървавени физиономии се търкаляха на пирса. В мрака «Хан Пресиян» се отдалечаваше към светлините на Дунав мост и румънския бряг.
     - Като ме видя, че се връщам, копелето отвлече кораба и готвачката! – разкрещя се боцманът, докато сочеше тласкача. – Преди това е пребил и Барбука - капитана, и  механика. – Него, него трябваше да арестувате, не мен!
     Инспекторът се огледа. Единственото плавателно средство наоколо беше неговият каяк. Той измъкна от кокпита бинокъла си и фокусира корпуса на «Хан Пресиян». На слабо осветения мостик различи силуета на моториста Деян. Филипов издърпа от отсека на лодката гребло и два шприцдека. Нахлузи единия и подхвърли другия на Недко.
     - Нито греба, нито плувам – оправда се онзи, схващайки намеренията му. Извади мобилния си. – Ще извикам бърза помощ, подкрепление и ще информирам катера на граничната полиция.
     - Докато пристигнат, той вече ще е в Румъния – инспекторът намъкна и спасителната жилетка.
     - Аз ще дойда, познавам тласкача като ръцете си – боцманът започна да навлича свободния шприцдек...
     Спуснаха лодката във водата. Недко я задържаше, докато двамата сядаха в нея. Филипов се оттласна и течението ги грабна. Загреба бясно. Преодоля напиращите откъм гърба им вълни. Яхна ги и засърфира.
     - Дай едно гребло и на мен – надвика вятъра боцманът. – Иначе няма да го догоним.
     - Няма друго, ако трябва, ще се редуваме. Разпъни плажния чадър! – в затишието между две вълни Филипов успя да му го подаде през рамото.
     - Допреди малко щеше да ме гърмиш, а сега искаш да съм ти гротмачта – Морския още не можеше да преглътне обидата.
     - Може ли сам човек да подкара такъв мощен тласкач? – Филипов анализираше ситуацията, докато въртеше греблото като за световно.
     - Колко му е, всеки може да го подкара – извика през рамо Морския. – Автоматика. От мостика двигателят се пали дистанционно. Можеш да управляваш кораба и с един пръст... Мамка му, аз съм го учил това лайно...
     - Разкажи за него! – Филипов се оглеждаше за други кораби във фарватера, означен с червените и зелени светлини на буйовете. До тласкача оставаха около 500 метра. Молеше се мотористът да не ги забележи и да не увеличава скоростта.
     - Интересуваше се много от антики, оръжия, стрелба. Уж щял да става и ловец... Онези книги той ги домъкна на кораба... Един път спомена, че искал да ходи зад граница, ама му трябвали много пари... А струната наистина я нямаше на китарата, още преди купона. Помислих, че я е скъсал някой от другата смяна. Донесох резервна от къщи, само че нямах «пета». Реших, че и с две шести ще стане...
     - Ами пушката? – бяха навлезли в килватера на тласкача и Богдан обмисляше от коя страна да направят абордажа. Реши да е откъм подветрения десен борд. Напрегна мускули.
     - В края на зимата Дунав се вдигна, донесох «Мазалат»-а на кораба, да ми е под ръка. По изключение бяха разрешили да се отстрелват дивите прасета и в реката... Тогава водата заля островите и глиганите преплуваха до брега. Силистра се напълни с диви прасета... Копелето сигурно тогава е докопало карабината... Веднъж изтърси, че има някакъв проблем с митницата, но мога ли да допусна... Сигурно и косъма, дето казваш, че е мой – той нарочно го е сложил там. А и ръкавиците ми е задигнал... Продадох кравите и една земя на село, дадох му няколко хилядарки назаем, а той все не ми ги връща. Решил е да ме опандизи и да не ми ги върне...
     Минаха под Дунав мост. Филипов наблюдаваше кърмовата светлина на «Хан Пресиян» и се ориентираше по нея. Беше успял да скъси разстоянието до около 200 метра.
     - Ей, пресякохме фарватера, вече сме в румънски води! – стресна се Морския. - Не искам сега да ме арестуват и мамалигарите...
     - Няма страшно. Сигурно вече са предупредени.
     Беглецът все още не ги беше забелязал. Поривът на вятъра се усили и пречупи спиците на чадъра.
     - Хвърли го! – викна Филипов и едвам успя да заобиколи опасните водни завихряния от витлата на тласкача. С юнашки усилия приближи каяка до ниския десен борд и двамата вкопчиха ръце в кнехтовете. Вече се движеха със скороста на кораба и страничните вълни безмилостно и опасно ги заливаха. Боцманът със залитане се надигна от «Норд стар» и успя да се преметне през парапета на тъмната палуба. Богдан му хвърли въже и той привърза каяка през носа и кърмата. После подаде ръка на инспектора.
     - Ти – при котвите, аз – на мостика! – прошепна Филипов и зареди пистолета си.
     - Тук вече аз командвам! Горе изключи двигателите! – боцманът тръгна към котвения рудан на кърмата.
     Инспекторът предпазливо се изкачи до капитанската рубка. Отвори рязко вратата. Насочи оръжието към Деян, който стоеше зад автоматичния рул. Готвачката се свиваше в креслото до него.
     - Да приключваме с това плаване, че ме чака друго! – инспекторът размаха белезниците. В този момент корабът рязко спря. Боцманът беше пуснал задните котви. Богдан загуби равновесие и се търкулна на пода. Мотористът използва ситуацията, грабна някакъв сак и изскочи навън. Филипов се прицели, но успя да види само скока му към водата. Спусна се обратно в кабината и изключи корабните двигатели, иначе котвените вериги щяха да се скъсат. Отново се надвеси през парапета. С мушката на ЧЗ-то търсеше силуета. Тъкмо го забеляза, когато чу силен плясък. Морския беше скочил и с кроул плуваше към Деян. Сакът пречеше на моториста, боцманът бързо го настигна:
     - Мамка ти и копеле, мен ли ще вкарваш в затвора? - Започна да го млати по главата. - Цигари щял да ми носи...
     Румънският граничен катер сложи край на саморазправата.
    
     23 август, 06:23 ч.
     «Хан Пресиян» заора в пясъка на силистренския рибарски плаж и вахтеният моряк спусна трапа. Богдан и Сашо Морския пренесоха «Норд стар» пред озадачените погледи на ранобудните полуголи участници в регатата.
     - Попътен вятър и три фута вода под кила! – пожела боцманът. - И друг път, като ме арестуваш - разсъждавай, а не мисли за педикюра ми...
     Инспекторът символично му отдаде чест и започна да се преоблича и да нагласява багажа си в каяка. Предстояха му 375 километра до морето...
     Мобилният иззвъня. Беше Кантарджиев. Какво пък искаше още?
    - Пропусна да ми кажеш някои подробности, които трябва да докладвам на министъра. Защо са убити митничарят и бившия полицай?
     - Митничарят хванал Деян в контрабанда на антики. Изнудвал го за много пари за да не го издаде. А ченгето е очистил погрешка. Намислил да обере някакъв нумизмат, но сбъркал адреса. Нахлул е в къща на съседната улица...
     - И как точно «закова» корабния моторист?
     - Ами първо, с кучето - по мирисовите му следи в обменното бюро и в жилището на полицая. Деян ми беше подарил моряшката си фланелка, използвахме я за сравнение. Друго важно доказателство се оказа парчето нокът в ръкавицата, с която е удушен Николов. Докато морякът го е пристягал, струната е отчупила парченце от нокътя на малкия му пръст. Вчера румънците ни върнаха Деян заедно с откраднатите пари. Част от банкнотите са били описани в чейндж-бюрото. Първата ми работа беше да му изрежа ноктите. Трасологическата експертиза доказа, че нокътят в ръкавицата е от десния му малък пръст... Нали знаеш, ноктите ни имат неповторими успоредни полета. Нещо като уникалните баркодове по стоките в магазините...
     Филипов изключи телефона, направи няколко загряващи упражнения и изтегли лодката в реката...