Навигация

Вестник "Следа"

СЕДЕМТЕ ФОТОГРАФИИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

Към настоящия момент имаме със сигурност установени общо седем фотографии, на които е ликът на Васил Левски. Пет от тях са самостоятелни снимки /две от които са в цял ръст, две портретни снимки – до гърдите, една до кръста, седнал, с ръце върху бедрата/, и две гупови снимки. Снимките съответстват на основните моменти от неговата революционна дейност. Фотографското наследство на Апостола на свободата се съхранява в архивните институти, музеи и библиотеки в страната. Основната им част се намира в сбирката „Портрети и снимки” към отдел „Български исторически архив” при Народната библиотека „Кирил и Методий”, който се явява архив на Възраждането. Други снимки има в архивната сбирка на секция „Възраждане” към Института за история при БАН, както и в мемориалните къщи - музеи в Карлово и Ловеч.
За най-ранна фотография се смята т.нар. „байрактарски” портрет, датирана от август 1867 г. Направена е в Белград, в ателието на възрожденеца – фотограф Анастас Карастоянов. Той е фотографирал и други български революционери, сред които са и Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Стефан Караджа. За точното датиране на “байрактарския” портрет свидетелства писмо на Левски до Найден Геров от  01.02.1868 г., в което е написано: „Подаряваме и ликът си в 67-мо (лято) ходещ”. На тази снимка Левски е фотографиран в цял ръст, прав, с четническо облекло и въоръжен като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Снимката е направена след преминаването на четата през Балкана и пристигането й в Сърбия на 4 август 1867 г. Два оригинални екземпляра от тази снимка са запазени в Народната библиотека „Кирил и Методий” и в Института по история към БАН. Познати са и няколко ретуширани копия. Размерът на снимката в НБКМ – БИА е 6,3 на 10,5 см. и на гърба има ръкописен текст от неустановени лица.
Вторият самостоятелен портрет на Левски е визуален документ за най-ранната му революционна проява. На него той е сниман изправен, в цял ръст, с униформа на Първата българска легия на Раковски от 1862 г. Всъщност това е военна униформа тип „венгерка”. Тогавашните фотоателиета са разполагали с подобни, а и с други видове униформи - хусарски, гвардейски, гренадирски и с тях клиентите са си правили снимки по желание. На снимката Левски е с бяла куртка с ширити, с тесен панталон с лампази, ловна пушка и със сабя. Портретът е направен в Букурещ към края на 1868 или началото на 1869 г., в ателието на придворния фотограф и художник Карол поп де Сатмари. Централният държавен архив /ЦДА/ съхранява тази снимка, която е оригинал с размери 11 на 16,5 см.
Приблизително от същото време датират и двете известни групови снимки на Васил Левски (1867-1868 г.). Направени са от Анастас Карастоянов в Белград и са свързани с участието на Левски във Втората българска легия. На едната от тях Апостолът се снима с по-малкия си брат Христо и с близкия си приятел и съратник Христо Иванов - Големия. Те са в цял ръст, с униформа на Втората българска легия. Изключение прави Христо Ив. Кунчев, който е сниман с цивилно облекло. Тази снимка е във вид на пощенска картичка, сега се съхранява в ЦДА, като копието е с размери 8,7 на 13,8 см. Оригиналът й, за съжаление, не е запазен.
Другата групова снимка, на която е и Левски, е направена през декември 1867 или януари 1868 г. Неин автор отново е Анастас Карастоянов, който снима Апостола с 10 негови другари от Втората българска легия в Белград. Левски е третият седнал от ляво на дясно. Тази фотография се съхранява в НБКМ-БИА, копието й е с размери 16,4  на 10,8 см. Оригиналът й също не е запазен.
Между седемте фотографски портрета, достигнали до нас, има три лични портрета на Апостола. На тях той е с цивилно облекло. За две от трите снимки се смята, че са направени по едно и също време, тъй като той е облечен по един и същ начин – тъмно сако, светла жилетка, карирана риза. На едната снимка той е седнал с ръце на коленете (във Военноисторическия музей се пази едно фотокопие с фирмен знак „Г.Данчов-Пловдив”), а на другата е фотографиран до гърдите. Втората снимка е смятана за най-сполучливата, тази, която най-вярно предава външния образ и светлата му личност. От този портрет са запазени три оригинала – единият от наследниците на Петър Красев, внук на сестрата на Левски. Вторият е в музея на Левски в Ловеч, а третият, най-добре запазен оригинал, е в Окръжния исторически музей във Велико Търново.
Последният от разглежданите портрети на Апостола е най-известният и може би най-широко разпространеният. Той е с размери 6,5 на 10,5 см. Направен е вероятно в Букурещ, когато Левски е бил в разгара на дейността си по изграждане на Вътрешната революционна организация. Не може обаче със сигурност да се установи от коя година е снимката и кой е фотографът. Най-вероятно Апостола е сниман по време на Общото събрание през май 1872 г., когато Каравелов е бил избран за председател на Централния комитет, а Левски - за главен апостол с „упълномощение” – то от Българския централен революционен комитет „да действа навсякъде при българите за нашата народна работа, която се отнася до освобождението на милото ни отечество Бългрия”. Известно е, че с тази снимка, Левски е търсен от турската полиция, затова я наричат още „полицейски” фотопортрет. Той е облечен с черно палто, под него е с бяла риза с колосана яка, тясна черна вратовръзка. Лицето му е спокойно, но в сравнение с другите снимки изглежда малко по-възрастен. Сега тази снимка се съхранява в Народната библиотека „Кирил и Методий”.
В различните архиви се съхраняват и други групови снимки, за които се предполага, че сред сниманите мъже може да е и образът на Апостола. Все още обаче това не е доказано по категоричен начин.

 

 

Използвана литература:
- Списание „Отечество”-10.02.1987/бр.272
- Васил Левски 1837-1873 – методически и библиографски материали-София 1987г.
- Вестник „Поглед”-от 16.02.1987г.

 

 

Детелина ГЕОРГИЕВА, студент “Архивистика и документалистика” – СУ “Св. Климент Охридски”