Навигация

Вестник "Следа"

ГЕПИ МЕ… ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ

Разказът     “ГЕПИ МЕ… ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ”, чийто автор е д-р Людмил Георгиев (старши преподавател в Академията на МВР и главен редактор на “Следа”), спечели Голямата награда за най-добър криминален разказ в тазгодишния литературен конкурс “Атанас Мандаджиев”, организиран от Бългаската секция на Международната асоциация на писателите-криминалисти.
Репортерски екип на вестника също присъства на церемонията по награждаването.
Предлагаме разказа на читателите с известни съкращения.

ГЕПИ МЕ… ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ
Автор: д-р Людмил ГЕОРГИЕВ

                                        
На тръгване двамата ловко прескочиха свлеклия се на пода млад мъж, притвориха входната врата и притичаха безшумно надолу по стълбите. Никой не ги видя и след секунди те се загубиха в среднощния мрак…
…На сутринта възрастният човек за малко не получи втори инфаркт, когато се спъна в безжизненото тяло на сина си, проснато напряко на килима. Успя да запази самообладание, обади се на Бърза помощ и след двадесетина минути лекарите отнесоха Христо…
***
Последните замахвания във водата го доближиха до стената на басейна с олимпийски размери. Беше преплувал 500 метра кроул, оставаха му още толкова, които мислеше да преодолее с бруст. Като стриктен служител, главен инспектор Лъчезар Давидов се стараеше да изпълнява точно заповедите на своите ръководители, естествено - и на министъра. А министърът беше разпоредил за полицаите два пъти седмично ранни сутрешни физически занимания. Лъчезар изпълняваше височайшата заповед в басейна „Спартак”, плувайки за удоволствие дистанция от километър. Това натоварване го тонизираше без да го преуморява и го държеше в нужната кондиция за около ден-два. Ако не го правеше щеше да “изпуши” или в по-добрия случай – да се алкохолизира, като някои от колегите му. А и често пъти докато плуваше сутрин му идваха добри идеи по заплетените случаи, които разследваше. Отделно, тук, в плувния коридор се премятаха в скромни бански костюми добре сложени женски тела, които изплакваха очите.
Тъкмо се оттласкваше от стената, когато силен звук от полицейска свирка го накара да погледне нагоре. На стартовото блокче с № 1 беше пристъпил комисар Михо Скорчев – шефът на сектора „Тежки престъпления срещу личността”. Изтупан с костюм, той демонстративно надуваше към него свирка на английско боби, подарена му за спомен при отдавнашно посещение в Скотланд ярд, а понастоящем използвана за ключодържател.
- Давидов, наблюдавам те от десет минути и ти се възхищавам! – заръкопляска началникът. – И тъй като днес всички ченгета сме безпарични въпреки пушенето, пиенето на вода, яденето на понички и носенето на ковчег с надпис “МВР”, единственото което можем да сипем щедро са комплиментите. Браво, издръжлив си като стара обувка! Продължавай все така да си вярваш, но не се взимай на сериозно!
Лъчезар стъпи на дъното и с неохота свали плувните си очила. Скорчев отдавна нямаше навика да спортува, още повече в басейн, което означаваше, че неговото присъствие тук е продиктувано от спешен случай. Шефът щракна демонстративно запалка, но не посмя да запали тук цигарата, която нервно размачкваше между пръстите си. Загледа басейна през огънчето:
- Давидов, аз съм като огъня и водата. Едновременно съм проклятие и благословия. – После посочи никелираната стълба. – Обличай се и да пием по кафе в барчето!
- Имах план да поплувам още 500 метра, а после да вляза евентуално във фитнеса и в сауната – с неудоволствие свали латексовата си шапка инспекторът.
- Плановете имат свойството да се променят в най-неподходящия момент! – изфилософства комисарят. – Заради многословните прочетени, доукрасени  или измислени от него сентенции, които ръсеше, той беше известен в службите като Сенека. – Имаме неотложна работа, чакам те в кафето!
Десетина минути по-късно комисарят постави чашата с ароматното капучино пред подчинения си, хвърляйки око и към съседната маса, където бяха кръстосали крака две апетитни парчета с влажни коси.
- Убийство на жена ли имаме? – директно попита Лъчезар.
 - Животът има гадно чувство за хумор – с гримаса отпи от кафето Скорчев и побутна към инспектора листче с надраскани върху него име и адрес. – Преди час този млад мъж е откаран в „Пирогов”. В тежка кома. Дори и в момента продължават да се борят за живота му. Вероятно е отровен. От една страна, според статистиките – отравянето е типично женско престъпление. От друга страна - една трета от убийствата в света се извършват от ревност… Давидов, искам да се заемеш веднага със случая и да се постараеш да не попаднем в темите за отвличане на общественото внимание – Скорчев почука с пръст върху сгънат на масата вестник.
- В какви, какви теми?! – изрази недоумение Лъчезар.
- Абе, ти явно си спрял да четеш и преса, откакто се раздели с репортерката от ”Денонощие”, Вяра ли се казваше?… Давидов, темите с които обикновено се отвлича електоралното вниманието чрез сериозните медии са няколко: бездомните кучета, боклука и дупките по улиците, досиетата, световната икономическа криза и данъците, природните бедствия. За разнообразие включват етноса, тютюнопушенето, задника на Азис, гангстерските войни, а и някоя атрактивна акция на ДАНС или наша, на полицията. 
Инспекторът кимна разбиращо. Прикрит зад дима от цигарата си Скорчев продължи:
- Признавам си: обичам да говоря на стените. Единствено те ме разбират правилно и не ми противоречат… - комисарят допи последната глътка кафе. - Знам, че знаеш как се мести доминото и че имаш и интуитивни способности. Затова преди да се разделим, познай от три пъти с какво още искам да те инструктирам във връзка с днешния случай?
- „Раздели проблема на малки подзадачи и намери първо техните отговори”? – с годините инспекторът научи наизуст някои от любимите фрази на шефа си.
-  Тц!
- „Закона можеш да го понатиснеш тук-там, важното е да не го нарушаваш”?
-  Не! – отсече категорично Скорчев.
Лъчезар сериозно се замисли, преди да хвърли последния коз:
- „Не карай местопроизшествието да те чака”!
- Браво, Давидов, печелиш! Аз ще платя капучиното ти! – докато се изправяше началникът натисна фаса си в пепелника.
***
На стълбищната площадка ги посрещна Стефан Кръстев, около 65 годишен пенсионер. Беше бащата на Христо, за чийто живот лекарите в „Пирогов” даваха всичко от себе си. Дежурната огледна група, под ръководството на Караколева, дебела разследваща полицайка, предпазливо влезе в люлинския апартамент.
- Ето тук в безсъзнание лежеше синът ми – Кръстев посочи към килима с трепереща ръка.- Добре, че лекарите дойдоха бързо…
- Ще се оправи! – успокои го разследващата, докато изваждаше протокол от папката си. Инспекторът познаваше Караколева отдавна. Тя следваше логиката, че полицаят трябва да поддържа известна дистанция и безпристрастност към близките на жертвата. Веднъж Лъчезар беше в кабинета й, докато разпитваха някакъв задържан. Докато задаваше въпроси и записваше за протокола отговорите на компютъра, Караколева се държеше с престъпника надменно, строго и важно. От позицията и в името на закона. Изведнъж старият стол, на който седеше полицайката се строши под тежестта й и тя вирна крака на пода…
- Господин Кръстев, липсва ли нещо? – с вътрешна усмивка, породена от спомена, запита инспекторът, забелязвайки две полуотворени чекмеджета на холната секция и разтегнатия диван.
- Цялата ми пенсия, двата мобилни телефона на сина, лаптопа и видеокамерата му… Видях, че от Христо са свалени златния пръстен - подарък за абитуриентската и синджира с медалион – спомен от Жени.
В хола влезе единствено експертът, който фотографира мебелите и масата с няколкото чаши. След това надяна латексови ръкавици и започна да обработва мястото за следи.
- А ти видя ли, чу ли нещо? – Давидов продължи с въпросите си към Кръстев, докато хвърляше поглед и в другите стаи на панелката. Опитът го бе научил, че първоначално дори и най-близките не трябва да се изключват от подозрение.
- Ами ние тук с Христо живеем двамата, след като майка му почина преди години. Аз спя отсреща в спалнята, а той тук, в хола. Трябва да е било към два и нещо, когато станах до тоалетната. На тия години нали знаете, простатата … Не съм видял никого, но от хола ми се счу женски глас и тиха музика. Зарадвах се, че най-накрая се е сдобрил с Жени, приятелката му… Имаха планове и Ицо много преживяваше раздялата…
- Всичко в стаята е старателно избърсано, няма никакви следи - криминалистът изтръска праха от четката си. – Дори и чашите са чисти, виждам капчици в тях и може би… малко червило по едната, но не долавям мирис на алкохол – той внимателно ги душеше. -  Сигурно са били измити….
- Опаковай ги, изземваме ги за ДНК и химически анализ! – разпореди Караколева.
- Провери за следи в банята и в кухнята! – намеси се и Давидов, преди да тръгне по апартаментите във входа, за да издирва свидетели.
Както и предчувстваше – никой нищо не беше видял и нищо не знаеше по случая.
***
Христо излезе от комата късно следобед. Лекуващият го д-р Казанджиев уведоми Давидов и не след дълго инспекторът влезе в кабинета му.
- Пациентът трудничко се съвзе, но вече е стабилизиран – докторът делово подаде ръка. - В кръвта му установихме солидна доза бензодиазепам
- Учил съм за полицай, затова, ако може, преведете го на  човешки език! - Лъчезар също протегна                           ръка.
- Това е остатъчно вещество от „Ривотрил”, което пък е упойващо такова. Обикновено се изписва за лечение от наркотици вместо метадон…
Лъчезар си записа този факт в бележника, благодари на лекаря и влезе в болничната стая при Христо. Изпод завивките с все още мътен поглед го гледаше къдрокос мъж на около 25 години.
- Главен инспектор Давидов, оперативен работник от сектор „Убийства” – легитимира му се той.
- Кого са убили? – разтърка очи младежът.
- Трябва да целуваш ръка на доктора. И оттук нататък на тази дата да даваш курбан. Лекарите са ошашавени, че си оцелял след тази доза. Интересува ме кой и защо се е опитал да те убие? – подвеждащо запита Лъчезар.
- Неудобно ми е... Много е тъпо - пациентът започна да се изчервява. - Не зная откъде да започна…
- Ами най-добре от началото – подсказа му инспекторът.
Христо се приседна в леглото и намести възглавниците зад гърба си:
- Скарахме се жестоко с Жени и тя ме напусна… Трудно понасям раздялата. Още я обичам… Щяхме да се женим. Реших да компенсирам…
- Разбирам те. И мен често ме зарязват жените? И?
-  Влязох в един интернет сайт за интимни запознанства…
- Кой по-точно? – демонстира запознатост инспекторът.
- В „гепиме.ком” – свенливо наведе очи Христо. – Във форума „Запознанства за разкрепостени”, с предпочитания за секстройки – жена с двама мъже. Исках да изпитам нещо по-така…
- После? - Лъчезар си отбеляза интернет адреса в работния бележник.
- Ами във форума попаднах на юзърка с псевдоним „Касандра”. Започнахме да си чатим, писах й за желанието ми, че предпочитам тройка. Тя предложи още същата нощ да се срещнем с нейния партньор и да… се таковаме. От мен терена, от тях – пиенето. Изпрати ми мобилен номер за връзка.
- Запомни ли го? - Давидов си записа и името „Касандра”.
- Не. Използвах го само веднъж, когато в един часа след полунощ отидох на срещата с колата си на площад „Македония”, за да ги взема. Номерът беше записан в единия ми джиесем, но бащата каза, че на сутринта и телефоните ми ги нямало.
- Ще се опитаме да го открием чрез мобилния оператор – каза по-скоро на себе си инспекторът и си го отбеляза като последваща задача. Продължи да си записва по-важните сведения, чути от Христо.
…След като отишъл на срещата и позвънил на Касандра, при форда му дошли жена на около 22 години с къса черна коса, облечена с червено лачено яке и около 30-годишен мъж с дънки, слаб, висок, с бръсната глава и обица на лявото ухо. Дамата се качила отзад, а мъжът седнал отпред. Заради дискретността се представили като „Адам и Ева”. По пътя до „Люлин”, докато си говорели общи неща, Ева се заинтересувала с какво се занимава той, има ли хобита, в тези несигурни времена държат ли с баща си пари и ценности в банки. Мъжът си мълчал през цялото време. Само по едно време се шамаросал, защото го ухапал комар. Към 01,30 ч. тримата се настанили в хола, Христо разтегнал и застлал дивана, пуснал тихо уредбата. Останала по „евино” облекло, Ева го помолила да й покаже къде е банята. През това време Адам налял в чаши от водката „Флирт” и натуралния сок, който донесли. Когато момичето се върнало, преди да се захванат за ”работа”, тримата отпили от чашите си. Още докато се разсъбличал, Христо припаднал и се свестил едва по обяд в „Пирогов”.
- Как изглеждаха, опиши ми ги по-подробно в детайли! Ако ги видиш, ще можеш ли да ги разпознаеш? – Лъчезар зададе дежурните си за подобни случаи въпроси.
- Надявам се да ги позная – преодолявайки главоболието, описа ги Христо.
- Да повикам ли Жени на свиждане? – вече от вратата попита инспекторът, след като беше подробно записал в бележника си и описанието на изчезналите му вещи .
- О, не-не, в никакъв случай! – сгуши се под завивките Ицо. – Тя не трябва да научава за тази глупост… Аз държа на нея…
***
Летният ден беше дълъг и до залеза имаше поне още три часа. Главен инспектор Давидов обичаше лятото и в същото време го ненавиждаше. Обичаше го, защото по улиците част жените се поразголваха повече от обичайното, защото оптимизмът надделяваше при по-ниските сметки на парното и тока. А мразеше топлия сезон, защото не можеше да излезе в отпуск, защото не му стигаха парите да отведе сина или приятелката си на море и защото труповете, които трябваше да оглежда, се разлагаха по-бързо и смърдяха повече от нормалното.
Единственото положително в този разследван случай бе, че нямаше труп. Същият екип, начело с Караколева, го очакваше за огледа на форда, паркиран предишната нощ пред люлинския блок. Експертът вече го беше снимал и продължаваше с търсенето на всякакви следи. От седалките той консервира мирис, провери за угарки и косми, тук-там обработи с „вълшебната” четчица за отпечатъци. Опакова следите и си затвори куфара. Давидов нямаше навика да пречи на криминалистите докато си вършат работата, но след това обичаше детайлно да „обдушва” местопроизшествието. Не че нямаше вяра в експертите, но това допълнително го ориентираше в ситуацията. Затова надникна в багажника на форда, огледа задната седалка и повдигна постелките под нея. Накрая навря глава и под седалката на пътника отпред -  нищо. Тъкмо затваряше предната врата, когато по-скоро интуицията насочи погледа му. Инспекторът отново приклекна. Сред прашните наслагвания върху гумената постелка имаше остатък от смачкан комар. Лъчезар дълго го оглежда с лупа и размисли няколко секунди, преди да повика Караколева и експерта.
- Искам да го изземете за изследване, мисля че е женски! – той им посочи останките на инсекта.
Колегите му го изгледаха с насмешка, но не възразиха. Експертът извади от куфара хартиено пликче, пластмасова пинцета за еднократна употреба и спря дишането си докато се надвесваше над комара.
- От апартамента само една пръстова следичка от плота в кухнята не е от бащата и сина – каза той след секунди, докато опаковаше насекомото. – Следата е с много ниско качество, но въпреки това я проверих в дактилоскопната система. Няма резултат…
- А сега във форда откри ли още нещо? – Давидов се подписа в огледния протокол, който педантично му подаде Караколева.
- Няма следи от ръце. Но освен мирис, иззех и рус косъм от задната седалка, мисля че също е женски – иронизира го криминалистът. – Ще го предадем на биолозите.
- Не изключвам да е спомен от неговата изгора Жени – без да се засегне, охлади оптимизма му инспекторът. - Ева е била с къса черна коса…
***
- Не съществува съвършено престъпление, бе Давидов – палеше в кабинета си цигара от цигара Скорчев, в нарушение на изричните министерски заповеди и изисквания на Евросъюза да се пуши само на определени места извън обществените сгради. – Неразкриването на престъпленията се дължи на слабости и пропуски на ченгетата и в никакъв случай - на изключителните способности на престъпниците…
Въпреки късния час, преди да се прибере вкъщи при Албена, Давидов беше минал през службата по настояване на шефа си, за да му докладва свършеното днес и да обсъдят по-нататъшната работа по случая. Лъчезар разгони с ръка гъстия тютюнев дим и след като запозна Скорчев с резултатите от огледите и разговора си с Христо, продължи:
- От сектор „Видеонаблюдение” взех и прегледах видеозаписи, направени от уличните камери на площад „Македония” към момента на срещата. Тъй че вече разполагаме с някакво описание на Адам и Ева. В случай, че се ползват или активизират откраднатите телефони на Христо, от техническата служба ще ни уведомят. В момента нашите специалисти проверяват и проследяват компютърните връзки. Назначени са и други експертизи, но криминалистите също са затрупани със задачи и ще минат дни, докато бъдат готови резултатите.
Давидов отвори широко прозореца и добави:
- Проверих и за други подобни престъпления в София и в страната. От началото на годината има общо три такива случая, но извършителите им не отговарят на описанието на нашите Адам и Ева. Жертвите са все мъже, ако мога така да ги нарека: един е пасивен гей - художник, полакомил се за двама мъже; другият - отракан дядка-реститут, който пък си довел две мацки; третият е палав тийнейджър – богаташко синче, което заложило на една засукана кака да му отнеме девствеността. Общото между случаите е, всички жертви са използвали един и същи сайт, упоени са от ривотрил и подобаващо са се разделили с пари, злато и лесно преносима техника.
- Според мен си имаме работа с хитра и добре организирана банда - Скорчев загаси поредната си цигара в черупка от рапан, пригодена за пепелник. – Какви са следващите ти стъпки?
***
Когато се прибра вкъщи минаваше 22,30 часа. Мусаката на масата беше изстинала, бирата – стоплена, а Албена - отдавна дремеща в спалнята. С новата си изгора Лъчезар живееше от около година на семейни начала. За разлика от него, тя не се беше женила преди. Работеше в рекламата на голяма частна фирма и поради вечната им ангажираност двамата почти не се виждаха. Лъчезар преполови вечерята, наля си чаша бира и седна пред лаптопа на Албена. В службата дежурно имаха проблеми с интернета, затова сега влезе в сайта за интимни запознанства, рубрика „разкрепостени”. Инспекторът се увлече и загуби около час, докато прехвърли всички имена и снимки, с надежда да попадне на Касандра, Ева или Адам. Имаше стотици адреси, на които се предлагаха или търсеха воайорство, еротичен чат, виртуален секс, групов секс, или просто „убиване на време”… Преобладаваха жените между 19 и 23 години с псевдоними Пухче, Консуматорка, Котешко езиче и какви ли още не… Както и мъжете между 20 и 40 години с обещаващи наименования - Носорог, Матадор… Инспекторът обаче не откри сред тях особени съвпадения с престъпниците…
Регистрира се като ползвател с никнейм „Красив” и влезе в еротичния чат „Открийте партньора още тази вечер”. Веднага беше засипан от разнообразни предложения. Стесни кръга, като сподели желание за тройка – двама мъже и жена. Някои си Сузи и Жокер проявиха интерес и започнаха да го бомбардират с различни въпроси. Докато обмисляше отговорите, Лъчезар се пресегна към бутилката с бира. И тогава видя Албена над рамото си. Беше влязла безшумно в стаята и кой знае откога наблюдаваше заниманието му с широко отворени очи. Той притеснено се надигна от стола, за да я целуне за „Добър вечер”.
Албена не му позволи и рязко се отдръпна:
- Така значи, разкрепостени запознанства и секстройки с мъже и жени? – тя импулсивно изключи лаптопа директно от контакта и затвори капака му. - Забранявам ти повече да ползваш компютъра ми! Ти перверзник ли си бил бе, Лъчезаре? Усещах аз, че отдавна нещо куца в отношенията ни…
- Свързано е с работата ми, разследвам един случай – опита се да бъде искрен инспекторът.
- Да бе, на това така ли му викате вие, ченгетата? – Албена беше от импулсивните жени с повишен коефицент на ревност. – И докога ще ме будалкаш? Все някакви измислици ми пробутваш, все закъсняваш, но вече не на мене тези номера... И какво правя аз тук, бе? След работа готвя, пера и те обгрижвам! Край, още утре се изнасям… Наеми си прислужница, а щом имаш и пари - плащай си за проститутки!
И преди Давидов да успее да каже още нещо, тя грабна лаптопа и демонстративно тресна вратата зад себе си. От спалнята долетя щракането на превъртения ключ.
***
Лъчезар не повярва на ушите си, когато получи наведнъж две новини: една добра и една – още по-добра. Компютърните специалисти бяха установили на улица „Солунска” интернет клуба, от който Адам и Ева първоначално бяха „зарибили” Христо чрез еротичния чат. Биолозите пък съвсем неочаквано надхвърлиха себе си: от комара бяха извлекли остатъци от човешка кръв. Нещо повече - след ДНК- профилиране и последващата проверка в масива на националната лаборатория, експертите бяха „заковали” ухапания от инсекта мъж. Тридесет и две годишен, бивш обитател на затвора, с присъда за кражба и грабеж. По прякор Глиста, защото като дете страдал от глисти. Инспекторът проучи цялата информация за него, кътана от всевъзможните полицейски системи. За да бъде напълно сигурен, той принтира цветната му снимка и я показа на Христо. Нямаше грешка Адам и Глиста бяха едно и също лице.
***
Лишен окончателно от глобална мрежа и домашни женски ласки, Лъчезар Давидов пета вечер си отвисяваше в интернет клуба на „Солунска”. Дискретно седеше в полумрака зад един от компютрите и за да не пропилява времето само в засада, до среднощ ровеше из интимните сайтове. Дори му мина мисълта, че неусетно се пристрастява към тях. Съдържателят на клуба също беше разпознал Глиста по снимката, която инспекторът му показа преди дни. От страх да не му пуснат кепенците, той с половин уста се съгласи да съдейства на полицията. Измънка, че наистина от време на време този мъж (Глиста) идва вечер да чати с една или друга жена. Винаги преди полунощ и то за не повече от половин час.
Лично негова беше идеята, осенила го една сутрин, докато плуваше. Затова, в известно противоречие с правилата, полицаят реши сам да го дебне, вместо да ангажира колегите си от проследяването. Но в града съществуваха десетки подобни клубове и нямаше никаква гаранция, че Глиста отново ще се появи точно тук.
...Давидов приглади с бинтованата си ръка наболата брада. Сега поне разполагаше с много време. На спокойствие, при това и  не за своя сметка сърфираше из скроилите му лоша шега сайтове...
… Предишната нощ Лъчезар беше успял да „забие” в чата една двойка - по негова преценка значително отговаряща на профила на издирваната. Двойката от мъж и жена още същата вечер настоя за среща. Уговориха се за полунощ, като той им обеща и терен, а те - почерпка. Служебната квартира на сектора обаче беше заета за друга задача. Въпреки това Лъчезар не се отказа от шанса да сложи точка на случая. Не усети как взе налудничавото решение да ги покани вкъщи. Контролно се обади на Албена. Опипа почвата, като й обясни, че е имал тежък ден, но й намекна, че я чака да се върне. Тя обаче троснато му отвърна, че ще остане при майка си и че няма никакво намерение повече да го вижда. Лъчо не го взе навътре, защото я познаваше (не си беше прибрала целия багаж) и бе сигурен, че след някой друг ден ще й мине и ще се върне при него. И така, тази нощ теренът бе свободен. Срещна се по спешност с двама свои приятели - колеги - Добромир и Радослав и набързо ги въведе в „играта”. Добри беше щастливо разведен и дойде направо от любимата си бирария „Петте кьошета”. Радо беше изпратил жена си на почивка в Тайланд и скучаеше вечер, защото грижите му се въртяха единствено около миниатюрното им кученце Чихуахуа, мексикански модел. Понеже бяха и приятели, колегите им от отдела ги наричаха „тримата амигос”. Давидов предложи на Добри и Радо съответно бира и ракия и ги заключи в дома си, в готовност за засада в една от стаите. После посрещна на уговореното място секс-двойката и потеглиха с фолксвагена обратно към апартамента. Още докато пътуваха видя, че мъжът до него не е Глиста, но пък бе твърде възможно да е негов съучастник. В огледалото начервосаната мацка изглеждаше симпатична и имаше къса, черно боядисана коса.
- Аз съм Пешо-Морския – представи им се иззад волана Лъчезар с името на свой приятел.
- О-о, муци, сигурно си падаш по романтичния секс в морски условия? – пусна му ръка мацката. – Тогава да си направим и коктейлче „Секс на плажа”, искаш ли? – пръстите й го масажираха между краката. - А пък нас можеш да ни наричаш както си искаш – Пижо и Пенда, Бони и Клайд, Адам и Ева, Иванчо и Марийка… През онази работа ни е… Айде днес да сме Пижо и Пенда!
Инспекторът наостри уши с мисъл, че интуицията и този път няма да го подведе.
- А ти с какво се занимаваш, Красив? – усетила ефекта от масажа, Пенда леко поотпусна „хватката”.
- Ами с бизнес – отвърна гордо инспекторът, докато паркираше пред блока си. – Бачкам много, не си зная мангизите, но тъй като не вярвам вече на банките, си ги държа под дюшеците, както много хора. Абе, всичко ми е ОК, само дето не ми остава време за качествен секс.
- Това със секса е поправимо, но защо караш тази очукана таратайка? – усъмни се в думите му Пижо.
- На брат ми е – продължи с лъжите Лъчезар, който бе подготвен за подобен въпрос. – И квартирата е негова… Не мога да ви отведа вкъщи при децата, а пък джипа вчера си го оставих в сервиз.
Качиха се в апартамента и се настаниха около масата. На нея за всеки случай Давидов предварително беше оставил гладки, специално почистени чаши, от които, ако се наложеше впоследствие, можеше да се изземат като доказателство качествени следи. Гостът извади нова бутилка с обещаната водка, отвори капачката и наля в три от чашите. Останалите напълни с плодов сок. Давидов забеляза, че водката не беше български „Флирт”, а “Руски стандарт” и чу добре как капачката пукаше при развинтването. Значи упойващото вещество щеше да бъде добавено допълнително, в негово отсъствие. Затова инспекторът бе в очакване Пенда да го попита къде е банята. Вместо това обаче, Пижо каза „наздраве” и тримата вдигнаха чаши. Давидов допря устни до напитката, но не посмя да отпие. Това впечатли гостите.
- К’во, бе муцка? – остави чашата си мацката. - Виждаш ми се нещо притеснен. Не ти ли харесва водката? Взели сме ти скъпа и качествена.
- Имах тежък ден – смънка Лъчезар. – Знаете как е в бизнеса. – Затова предлагам да започваме – той разтегна канапето, метна отгоре предварително приготвена завивка и намали осветлението. После демонстративно свали тениската, оставайки гол до кръста.
- Красив и нетърпелив – констатира  Пенда, докато лъстително оглеждаше тялото му.  – Нощта е пред нас, бе - с ловко движение тя му разкопча панталона. – Я, какъв пакет! – светнаха й очите. - Първо обаче ми покажи къде е банята в тази дупка!
Дългоочакваният момент беше настъпил. По боксерки, Лъчезар я съпроводи до коридора. Не се съмняваше, че в този момент в чашата му сипват ривотрила. Щеше да ги спипа на място, заедно с веществените доказателства.
Пенда се заключи в банята, а инспекторът тихо и на пръсти надникна в съседната тъмна стая, където в засада дебнеха Добри и Радо. В мрака го удари комбинирана миризма на бира и ракия, но колегите му си бяха читави на поста.
- Бъдете готови! Като ме чуете да крещя, действайте! – прошепна им той и за да не предизвиква излишно подозрение побърза да се върне при Пижо.
- Наздраве, Морски! - останал само по прашки, гостът се беше изтегнал върху завивката с чаша в ръка. Лениво превключи телевизора на някакъв порно канал и отпи няколко глътки. – Ами, щом казваш - да започваме… Ще ми свалиш ли със зъбки гащичките, както на този от филма?
Давидов остана донякъде изненадан, но за да печели време посегна към водката си, въпреки че нямаше никакво намерение да пие. Не му се изпадаше в кома. Направи му обаче впечатление, че неговата чаша не беше местена, а течността й си оставаше все така бистра. Не долови и никакъв допълнителен натрапчив мирис.
- Муцки, ето, че и аз съм готова, да действаме! – в стаята се вмъкна гол плешив мъж, с черна перука в ръка. Единствената му прилика с Пенда бяха все още начервосаните устни.
- Уговорката ни беше за жена и мъж, а не за двама мъже – отби топката Лъчезар. – Подведохте ме, не съм обратен! Обличайте се!
- Ами въпреки топките, аз съм си жена, бе! – възмути се плешивецът. – Виж, поне циците ми не ти ли харесват? – Айде, готин, като ти извъртя сега една свирчица, мозъкът ти направо ще омекне… - той посегна към боксерките му. – Айде гепи ме и ти, де!
В този момент на вратата се появи Албена. Беше си отключила тихо, притеснена да не го събуди след тежкия му работен ден. Тя пребледня като платно, когато видя тримата голи мъже на фона на телевизионния порно канал. Беше пред припадък.
- Опа-а, май станахме четирима! – покани я до себе си Пижо.
Албена не му обърна внимание, но изпадна в истерия:
- Ти, Лъчезаре, копеле мръсно! Преди малко ме помоли и аз те послушах. Върнах се! Повярвах ти… За да заваря какво? Педерастки оргии… Поне да беше довел жени… Пу-у, боклук - в яда си тя го заплю и преобърна масата. Чашите станаха на сол.
Давидов я обгърна с ръце в опита си да я укроти, за да спаси поне част от покъщнината. Веществените доказателства от масата вече бяха отишли “на кино”.
- Казах ви, педали, да се обличате! – настоя инспекторът.
- Ама, защо бе, муцка, тъкмо взе да ни става готино – възпротиви се плешивият. Ето и истинска жена дойде. Какво искаш повече от това? Не сме ли ти достатъчно? Я да вземем се успокоим и да си полегнем тука четиримката…
- Изчезвайте! – изкрещя неистово полицаят и пусна Албена, за да пребърка дрехите на Пижо. В джобовете обаче не откри никакви съмнителни опаковки с упойки.
Решили, че крясъкът на Лъчезар е сигнал за атака, в стаята нахлуха Добри и Радо. С мисълта, че вече наистина спасяват живота си, голите гости оказаха яростна съпротива на домакините, въпреки виковете „Не мърдай, полиция!”. Най-накрая, с ловки хватки якият Добри заклещи главите им под мишниците си и ги срещна със заучено рязко движение. После лесно сгъна двамата гейове на пода. Лъчезар и Радо успяха да им сложат белезниците. В мелето в неголямата стая, сред счупената стъклария и петимата бяха надрани и окървавени.
Лъчезар се огледа за Албена. Нямаше я никъде в апартамента. Беше изчезнала така внезапно, както се и появи. Той удари стената от яд и върху тапета остана кървав отпечатък от лявата му длан. Съмняваше се, че ще я види повече.
Позвъни се. С надежда, че Албена се връща, инспекторът побърза да отвори входната врата. Беше екипът на полицейския автопатрул. По пижама, зад униформените, стърчеше съседът - пенсионер от долния етаж.
- Ами, чух викове „полиция” и реших, че някой ви напада! Веднага се обадих в районното – с гордост за изпълнен граждански дълг заяви пенсионерът и с любопитство впи поглед в окървавените боксерки на Лъчезар.
Кръвта подейства професионално и на униформените. Не чакайки каквито и да било обяснения, избутаха Лъчезар встрани. Без да го чуят, че им казва „внимателно, ченгета сме”, те нахлуха в жилището, като пътьом измъкнаха оръжията си. Инспекторът се подпря на стената и притвори очи в очакване...
***
След като рано сутринта им се навика порядъчно, в дух на процедурата комисар Скорчев поиска от Лъчезар, Добромир и Радослав писмени обяснения.
- Вие, „тримата амигос”, сте решили да ме пенсионирате, така ли? – след десетина минути той прибра в папка съчиненията на бинтованите си служители и гневно я захвърли на бюрото си. – Ще ми издържате ли после семейството, а? И каква я вършихте? Напивате се, водите по къщите си „обратни”, а накрая се правите на мъже като юнашки ги пребивате. И как мислите, каква ще е реакцията, щом се раздуе случаят?... Ще ви подскажа как: под предлог “финансова криза”, ще променят закона, ще започнат съкращения и вместо да увеличат ще резнат, грешка, ще „оптимизират” и малкото останали привилегии на министерството.
- Вината е изцяло моя… Бях сигурен, че те са замесени в грабежите –  инспекторът направи последен опит за оправдание. – Представиха се и като „Адам и Ева”.
- И къде са доказателствата, бе? В Библията ли ще ги търсиш? – жално го изгледа комисарят и продължи: - Не сте съгласували действията си нито с мен, нито с когото и да е. Нямате съдебно разрешение за обискиране, неоправдано сте нанесли побой… Да продължавам ли?... А ти, Давидов, забрави ли какво се бяхме разбрахме с теб по мъжки само преди дни? Да не попадаме в медиите. Ха сега, като си се взел толкова на сериозно, познай от първия път какво ще четем в утрешната преса, а може да го чуем дори още днес и по телевизиите?
- „Елитни ченгета - замесени в гей скандал” – Лъчезар изръси първата си хрумнала идея.
- „Елитни”… И аз не бих могъл да го измисля по-добре! – сбръчка вежди Скорчев, глътна шепа успокоителни и за всеки случай запали цигара, да увеличи ефекта. – Махайте се, не мога да ви гледам! Отстранени сте от длъжност, докато траят вътрешните проверки от инспектората. И постоянно палете свещи да ви се размине дисциплинарното уволнение!

…Давидов продължи вяло да сърфира из еротичния чат, като с известно затруднение натискаше клавишите с обинтованата си ръка. В интернет-пространството непрекъснато се разпространяваше предупреждение, че ченгета с никнейм „Красив” примамват обратните, за да ги пребиват и оберат. По този повод, по адрес на полицията във форумите можеха да се прочетат всякакви псувни и цинизми. Щом видя предупреждението, Лъчезар смени потребителското си име с „Внимателен”. Беше загубил всякаква надежда за каквото и да е и беше на косъм от депресията, в която много от ченгетата рано или късно изпадаха.
Сърцето му обаче трепна, когато вратата на клуба се отвори и на свободния компютър пред него се настаниха… Глиста и жена… може би с описанието на Ева. Поръчаха си по чаша кола. Те не му обърнаха никакво внимание, бяха и с гръб към неговия дисплей. През рамото на Ева той обаче виждаше частично техния екран. Инспекторът забеляза, че влязоха в същия еротичен чат, в който онлайн беше и той. Чу ги, че измислиха никнейм Сафо и с това име започнаха кореспонденция. След минута „Внимателен” ги прихвана в чата и се „заигра” с тях. Придобил опит, той усещаше, че ги води като риба на примамка. Уговори им среща за след два часа. Доволни от зарибяването, двамата излязоха от клуба. Давидов плати на съдържателя чашите им и ги взе със себе си. В управлението, по-скоро на приятелски начала, дежурният експерт ги обработи. Внимателно сравни проявените следи първо с отпечатъците на Глиста, а след това и с намерената върху кухненския плот на Христо.
- Този път са те! – потупа го по рамото криминалистът, който знаеше за снощните му изстъпления. Всъщност, бе се разчуло из цялото управление.
- Инспекторът забърза за срещата. Докато шофираше успя да позвъни на два номера.
Двойката го очакваше на уговореното място. Качи ги в стария си фолксваген пасат и потегли.
- Адам и Ева – представиха се те. – А теб как да те наричаме?
- Давид – също звучи библейски.
След минути пасатът профуча под вдигнатата бариера на гаража в управлението и Давидов рязко наби спирачки.
- А, какво ще правим тук? – притеснено се заоглежда Адам.
- Ами забравил съм си презервативите в службата... Тъкмо ще се запознаете със Светата Дева, с Мойсей и Голиат –  той кимна към Караколева, Добри и Радо, които изникнаха иззад паркираните коли с приготвени белезници.
Добромир и Радослав обискираха Адам, а Караколева се зае с Ева. След минута полицайката измъкна от дамската й чанта шишенце с неизвестно съдържание:
- Давидов, тази напитка сигурно също е била за теб!
С натрапчива мисъл за комисар Скорчев, инспекторът подхвърли към задържаните:
- А ако ви е писано, на разсъмване ще ви срещна и с Господ...

Няколко дни по-късно…
- Браво на нас, професионално свършихме всичко и разбихме, както предрекох, изобретателна и
добре организирана банда за грабежи, вилняла чрез интернета из цялата страна - наблягаше на множественото число “Господ”. – Показания, следи, упойващо вещество, сересета, открити крадени вещи – всичко изпипахме като по учебник – той поглади набъбналата папка с оперативната разработка… - Дори и в пресата ни хвалят.
В потвърждение Скорчев разгъна всекидневника „Денонощие”. Имаше огромна негова снимка с интервю, направено от кримирепортерката Вяра Загорова, бивше дългогодишно гадже на инспектора. Шефът продължи:
- По този повод коридорно се шушука, че аз ще получа почетния знак на министерството, а вие,
„светата троица”, няма да отнесете полагащите ви се дисциплинарни наказания за „грубо отношение с граждани, несъвместимо с полицейската етика”. И ако продължавате да палите свещи, току-виж и прокурорът оттеглил повдигнатото ви обвинение за нанесените телесни повреди.
Радослав, Добромир и Лъчезар побързаха да почукат на дърво върху бюрото на началника.
- Съжалявам само, че Албена ме напусна – остана потиснат инспекторът.
- Абе, Давидов, та тя е стара мома, кой друг глупак ще я вземе? – прегърна го бащински комисарят. – Ще й мине и пак ще цъфне при теб... Но не се опитвай да ги разбираш жените с логиката, която влагаш при разследването дори и на най-заплетените си случаи. Непредсказуеми са. От мен да знаеш, че са като паяците – оплитат те като муха в мрежите си и бавно те изсмукват…