Навигация

Вестник "Следа"

РИБОЛОВ

Риболовът - спорт или просто хоби, е страст, която несъмнено вълнува много хора. Според една статистика, всяка събота и неделя броят на мъжете, които отиват на риба, надвишава многократно броя на тези, които отиват на стадионите да гледат футбол.

В МВР също има много служители, които посвещават голяма част от свободното си време на тово вълнуващо занимание.
За да научим малко повече за риболова, потърсихме връзка с к-т Теодор Генев от първи ВРК “ф-т Полиция”, който е страстен риболовец и с богат опит. Помолихме го да разкаже за читателите на „Следа” за някое свое любимо място за излети и да ни разкрие някой изпитан риболовен метод.

ЯЗОВИР “ОВЧАРИЦА”  Е ВОДОЕМЪТ НА ТРОФЕИТЕ

Язовир Овчарица е разположен на 50 км югоизточно от Стара Загора, непосредствено до централата на ТЕЦ “Марица-Изток” - 2. Колегите, на които се налага да преминат през града на липите, е добре да знаят, че се поема по отбивката за гр. Раднево, преминава се през него и селата Пет могили, Новоселец и Радецки. Асфалтовият път достига до самата стена. За разрешената част обаче се отбива по черен път преди комините.
Язовирът е разделен на две части-топла и студена, които обаче не са преградени и рибата си плува навсякъде, където реши. Водите му се използват за охлаждане на турбините и затова температурата в топлото езеро често преминава 30 градуса. Колкото и да е странно обаче, това не се отразява много на апетита на водните твари. Площта на студената част е с пъти по-голяма от тази на топлата и е забранена за риболов. Представлява нещо като развъдник, там са и садките. До миналата година достъп за риболов имаха определени хора, които срещу съответни връзки и пари получаваха годишни карти. През тази година настъпи свиване на квотата за картите и такива притежават само отделни личности, както се казва “от лъв нагоре”. Не знам обаче дали си струваше цялата истерия за там, но е показателен фактът, че мои познати шаранаджии, дори когато имаха карти, ходеха повече на “топлото”. За хищника спор няма - на студеното могат да се извадят колосални количества бяла риба и костур, но това са риби, които аз никога не съм преследвал.
Безспорно най-голям интерес предизвиква топлото езеро, тъй като е свободно за риболов срещу заплащане на такса. Много често името “Овчарица” се свързва точно с тази част от язовира, представляваща доста голям ръкав, достигащ ширина 300 м на места. Дължината му е няколко километра - започва от така наречената “стена” още в широката част и достига на няколкостотин метра от последните къщи на село Бял кладенец, където завършва с гъст пояс от папур. Разрешен за риболов е само западният бряг, срещу източния действат “колегите” от стопанския риболов с мрежите. Таксата за риболов е 6 лв на денонощие за 3 броя въдици. Забранени са лодките, но са разрешени всякакви други плавателни средства-гуми, дюшеци, плавници. Ограничението е до 3 кг риба, но рядко се спазва, като се има предвид, че се вадят доста често риби над 10 кг. Бил съм свидетел на всякакви сцени по криене на риба в шаварите, извозването и с автомобили до вкъщи и т.н. С такива неща никога не се занимавам. Вземам си един голям амур и някое сомче, а другото връщам обратно във водата.
    Брегът на топлото езеро е гол и лишен от растителност-по цялото му протежение няма нито едно дърво. С тази особеност е добре да се съобразяват всички, които го посещават през летните жеги. Присъствието на чадъри, сенници, шатри в багажа е задължително!
До местата за риболов отвежда черен път, който започва от асфалта на 1,5-2 км след село Радецки (отбива се вляво), долу-горе по средата на разстоянието между селото и централата с комините, и достига до село Бял кладенец. Пътят през цялото време е на десетина метра от водата. От последното село може да се попълнят поизчерпаните хранителни и питейни запаси /при по-дълъг престой/.
За риболова през всички сезони трябва да се има предвид една характерна особеност-при дъждовно време пътят покрай топлото езеро става труднопроходим.
Въпросът, който може би вълнува най-много всички, е рибното богатство на водоема. Тук обитават почти всички сладководни видове - като започнем от плевелна риба (червеноперка, каракуда-едри екземпляри до 2 кг) и стигнем до американски сом, шаран, толстолоб, бял амур и европейски сом, които достигат трофейни размери. “Овчарица” е един от язовирите с най-голямо количество едра риба, но въпреки това си остава капризен водоем и немалко риболовци, подценявайки обстановката, си тръгват без “удар”. Аз също с ръка на сърцето си признавам, че имам много излети в графата “КАПО”. Но напипа ли се точното място в точното време, могат да се постигнат невероятни резултати. В това съм се убедил от личен опит, натрупан през последните няколко години. Дълго време нямах възможност да го посетя поради икономически и транспортни причини и само слушах от познати за подвизите им там.
Успях да посетя водоема за пръв път едва преди 4 години - беше началото на август 2002 г. Още прохождах в риболова “на косъм” и имах един такъв монтаж. На другите 2 пръчки изпълнението беше една кука, вързана 20 см над оловото. Стръвта - ферментирала стара царевица, слагах директно на куката. Имахме и по една пружина с колегата (тогава все още работехме по този първобитен метод). Спомням си, че извадихме доста шаран-тогава популацията му бе къде - къде по-сериозна от сега. Повечето удари бяха на царевицата. Едри нямаше - екземпляри до 2,5 кг, но уловът се състоеше от над 20 риби и то за по-малко от 24 часа. За количеството на уловените сомчета и каракуди да не говоря! Тогава все още вземахме рибата (всеки е грешил, нали), но дори при това положение си отделихме по няколко риби, а другите пуснахме, защото лакомията не трябва даима нищо общо с риболова. През този излет извадихме само един амур. Колегата Владо го закачи на пружина на 20 м от брега. Беше около 3 кг.
Същата година успяхме да отидем само още веднъж, но резултатите бяха по-слаби. Въпреки това вече бяхме разбрали, че на този водоем определено си струва “висенето”. Още от следващата година зачестихме излетите, тъй като намерихме превоз. Започнаха и сблъсъците ни с по-едрите представители на “Овчарица” - извадихме няколко шарана до 7 кг и амури до 8-9 кг. Закачих и първата си трофейна риба в живота - амур с видимо тегло над 10 кг и дължина повече от метър, но за съжаление адреналинът взе връх над мозъка и торпедото отплува с монтажа. Имаше и удари, при които губехме рибата още вътре - понякога се случваше да забравя да регулирам аванса и пръчката ми биваше буквално смачквана в земята и следваше мигновено късане. Но при други случаи и авансът не помага - закачал съм “чудовища”, които тръгват и ми развиват всичката корда без да успея да ги спра и това съвсем не се е случвало само на мен! Един куриоз-на Владо му удря нещо на косъма и по всичко си личи, че няма намерение да спре. Изтегли поне 70-80 м влакно! Казахме си - ето, най-накрая те намерихме след толкова излети. Наистина очаквахме истински трофей. Но когато след известно време до брега се показа шаран около 4,5 кг, не можехме да повярваме. Откъде тази сила, теглеше като локомотив. Може би защото беше “дивак”, с телосложение на амур-дълъг и тънък. Веднага му подарихме живота без да се замислим, защото толкова упорита и непокорна риба наистина го заслужава.
Излетите през следващите години потвърдиха факта, че тук живеят огромни риби и то далеч не се броят на пръстите на едната ръка. Както ние, така и колегите около нас имаха зашеметяващи удари - летящ старт с изтегляне на 15-20 м. аванс от стойката (обикновено така удряха шараните, но има и амури с такива маниери), по половин час вадиш нещо и не можеш да го видиш, а това че е вече близо въобще не значи, че е твой! Особено ако е амур при гледката на кепа стартира поне с 50 км\ч и ако авансът не е нагласен - адиос! Не трябва изобщо да подценяваме способностите му - изстрелва се като снаряд. Много пъти амурът е видимо изморен, движи се на повърхността, леко се приближава към кепа и точно преди да влезе вътре следва тласък, авансът отново засвирва и след секунди главата му се подава на около 20 м навътре! Истински бойни машини!
Едва миналата година успях да премина десятката и улових амур от 15,700 кг. Владо успя да се запише с едно истинско “торпедо” от 18 кг. Но при шараните успехите ни бяха слаби - не успях да уловя по-голям от 7 кг, а колегата стигна до 5,5 кг. Големи шарани определено има - бях свидетел на улавянето на 26 кг. екземпляр миналото лято, виждал съм и няколко двадесет килограмови, но съм сигурен, че има по-едри. Но като че ли последните две години се наблюдава свиване на шарановата популация и бум на амура. Вадят се масово шаранчета до 2 кг, а другият размер започва от 5 кг. Къде са средните шарани 2,5-4,5 кг не мога да си обясня.
Тази година язовир Овчарица затвърди славата си на амурско елдорадо. И преди се вадеше от тази риба, но това лято се уловиха колосални количества. Пик в активността имаше в периода на първата седмица след забраната - средата на юли. Нямаше човек по целия бряг който да не хване амур. Калибърът беше от 4 до 25 кг. Поради усилената подготовка за кандидатстудентските изпити в Симеоново не успях да отида през този период. Само от време на време ходех за час-два да погледам на място какво се случва. Постоянно познати колеги се връщаха от там с елитни екземпляри-15-18-20 кг бяха обичайните цифри, които слушах всеки ден. Тук в Стара Загора настъпи някаква лудница - свършиха плавниците в МЕТРО, масово се купуваха вътрешни гуми, дюшеци, старата царевица във фуражните складове започна да свършва. Просто бях удивен как при тези промишлени улови рибата продължава да дава все така добре. Мои приятели бяха отишли за малко повече от денонощие и извадиха 11 амура и 8 шаранчета до 2 кг. Амурите им бяха все елитни-най-дребният беше към 6 кг, а най-едрия - 19,2 кг. Един съсед отиде за един ден и се върна с 3 амура над 10 кг, а изпуснал още 3-4 поради липса на помощник с кепа. Отивам веднъж с Владо (беше в началото на юли)  просто на разходка да видим как е активността и бяхме направо изумени - удари навсякъде, почти на всяко място вадят риба, късат, откачат се, колега тича по брега с едно метров амур и бърза да го върже, друг вече е във водата и забива колчето с въжето - неописуема гледка! Не ми се вярваше просто.
Още вечерта след изпита по история (20 юли), заминах за “Овчарица” за поне тридневен престой, но нещата бяха започнали да се променят. Лудницата беше станала прекалено голяма - по целия бряг нямаше свободно място, ако някой тръгваше предаваше петното си на приятели с уговорка по телефона. Във водата се изсипваха големи количества стара царевица - един чувал го хвърляха за 2 дни и рибата се позасити, което естествено се отрази на лова й. Почти всички влизаха и хранеха навътре, аз обаче бях решил да работя от ръка и влизах само да захранвам. Първите два дни имах само един удар, който беше доста свиреп, но рибата се откачи. Едва в последната нощ на престоя ми клъвнаха два амура в рамките на половин час, които успях да извадя - единия 10 кг, другия по-малък. До започването на учебната година направих още няколкодневни излета там, но откъм амури успехите ми не бяха така добри. Извадих няколко по-едри шарана, най-големият от които беше 6 кг.
След всичко това някои колеги може да си помислят, че рибата чака с отворена уста да и хвърлят някой монтаж и го захапва още докато пада към дъното. Само че не е съвсем така. “Овчарица” е водоем, който многократно ми е преобръщал представите за риболова. Тук съм постигал рекордни улови, но са ме сполетявали и потресаващи валати. Всеки път е различно и не се подчинява на никаква логика. На място, където онзи ден си ги счупил и не си имал време да седнеш да хапнеш, днес може дори да не ти удари. И обратното! Последният път още като отивахме и търсехме място минахме покрай познати рибари. От два дни нямаха “пипане”. Установихме се недалеч от тях Сутринта на другия ден като ги почнаха - излязоха от водата чак в 6 вечерта. Само големи амури в промеждутъка 10-12 кг. Ние така си останахме с удари от малки шаранчета.
Също така на този водоем ми се промени представата за монтажите - тук работи абсолютно всичко, особено при амура. Правилото е - няма правила! Еднакво взема и  “на косъм” и директно на куката. Някаква сигурност при търсенето на амур дава използването на плаващи монтажи - тази година много добре се приемаше едно жълто стиропорено топче от технопуфи закачено директно на куката. Шаранът е  по-предпазлив и колкото е по-голям косъмът, толкова по-едри екземпляри кълват, но е имало много случаи, когато не подбира. От всички неща, които съм виждал на “Овчарица” стигам до един извод - монтажът няма такова значение, важно е да се напипа мястото, където е рибата в момента и се храни. Много пъти се е случвало да върви само на дадена просека в саза, а риболовците наоколо са единствено зрители. Някой ще каже - как е възможно до вас да вадят риба след риба, а вие да нямате удар? Случвало се е и то неведнъж. Логично обяснение за това все още нямам. Какво ли не ми е минавало през ума - може би там има подводен праг, възвишение и въобще нещо, което може да привлече и задържи рибата. Познавам местни капацитети от Бял кладенец, които са запознати отлично с релефа на дъното. Някои от тях са наясно с местоположението на тесен канал навътре в язовира, дълъг 200-250м, където дъното пропада с около 1,5м. Именно там постигат отлични резултати в търсенето на едър шаран и амур.
По отношение на тактиката на риболов има 2 варианта - дали ще предпочетем общовъзприетата схема, по която работят над 90 % от търсачите на едра риба, или ще изберем индивидуален подход. Почти всички поставят шамандура на около 150 м от брега, понякога и 200, захранват с по 20 кг царевица на ден и дърпат монтажите на петното с плуване (а някои от по заможните колеги ползват лодчици с дистанционно управление). Това е съпроводено с голям шум-пляскане, викове “Изпъни! Пусни!”, което определено не е много приятно за водните обитатели, а и не само за тях. За мен това е излишна хамалогия - защо трябва да учим рибата да яде толкова навътре когато може да я привлечем съвсем спокойно на дистанция от ръка? Първите 2 седмици след забраната никой не теглеше навътре, шамандурите бяха на 70-80 м от брега и рибата си даваше прекрасно. Аз винаги работя на близка дистанция и съм имал достатъчно удари, за да вярвам в тази система.
Въпросът за промишлените количества царевица, с които се захранва (от типа на чувал за 3-4 дни) съм разисквал често с колеги и местни майстори. Преди бях напълно против тази система, но имайки предвид резултатите от тази година съм склонен да повярвам, че обилното хранене има по-добър ефект. Просто рибата е научена така, монтажи без захранка наоколо просто нямат шанс. Събирането и задържането на рибата тук определено става с много царевица. Особено като се има предвид големината на екземплярите, които посещават петното. Имам чувството, че ядат сухата царевица като домашни прасета. Дори каракудите и сомчетата се хранят с нея. Това ме убеждава че обилното захранване е препоръчително.
   За стръвта също се е говорило много и впечатленията ми са, че “Овчарица” е добро поле за изява на всички, които обичат да експериментират. Аз съм ползвал главно царевица, приготвена и ароматизирана по различни начини, като най-големи успехи съм имал на 2 вида - накисната и ферментирала в бира и леко сварена и дипната в скопекс. Тази година пък много и трофейни амури се извадиха само на едно стиропорено топче. На такова съм улавял и сулка. А винаги съм си мислел, че една целенасочена проба с протеинови топчета ще донесе резултат при отсяването на едрите екземпляри. Допускам, че след време може да бъде открита по-ефикасна стръв от царевицата. Но засега почти всички работят на нея и резултатите са добри.
   Такъмите на този водоем трябва да бъдат с повишена здравина, тъй като удрят внушителни екземпляри. Една добра 3 либрова пръчка върши перфектна работа. Аз работя с такава на EUROHOLD, колегата има 3 от същата марка и сме доволни. За съжаление другите ми два пръта са от старото поколение, така наречените тояги, но работя по въпроса в скоро време да ги зачисля в “запаса”. Добре е да разполагаме с макари с голяма вместимост на шпулата, защото не се знае какво ще удари и колко влакно ще развие. Не бива да прекаляваме с дебелината на кордата-максимум 0,35 мм. Виждал съм колеги, които ползват 0,45-0,50 мм, но това е излишно презастраховане-при наличие на качествена макара с надежден аванс рискът от скъсване е минимален, само да знаем как да боравим с нея. Тази година се нагледах на елементарни грешки при ваденето на едри риби, явно поради слаби познания в техниката на изморяване - масово се практикува буксирен риболов, при наличието на здрави тояги и дебели влакна много неизморени амури се вкарват в кеповете, следва мощен плясък и в повечето случаи мрежата поддава и се появява широка пробойна. През това време амурът е вече в дълбокото. Едрата риба трябва да се вади бавно, по този начин хем си удължаваме удоволствието, хем си увеличаваме шанса за успешното й изваждане. Пресен случай при мой познат - уж изморения амур е вече закепен, но няма никакво намерение да достигне брега, изстрелва се нагоре като пъстърва, удря колегата в лицето (няколко дни ходи подут), къса и заминава.Това е може би единствената риба, която не ни е сигурна дори и в кепа.
    Куките, които ползваме, освен че трябва да са с доказана здравина, но и да имат надеждно покритие, тъй като химикалите във водата не са за подценяване. Дори при скъпи и качествени куки ми се е случвало да се получи корозия по ствола и затъпяване на острието още след 2-3 излета. Всеки сам избира с какви номера да работи, но и тук не бива да се прекалява-използването на по-големи от 1 номер е излишно.
    От тази година ползвам големи тежести-над 90 гр, за което бях определено повлиян от публикациите в специализираното списание “Шаран” и не съжалявам за това ни най-малко. Самозасичането със сигурност се подобри и откачанията намаляха чувствително. Имах и такива, разбира се, но това се дължи на една друга особеност на тукашните риби - най-вероятно поради топлата вода устните им са меки и ако куката попадне в нестабилна част на устата просто я разкъсва!
    За монтажите вече стана дума, така че сами решете дали да ползвате плетени влакна, противоуплитащи системи и т.н. Това, което е задължително, е употребата на шок-лидер заради наличието на миди. Колегата Владо например дълго време подценяваше нуждата от превръзка, но при един от излетите ни тази година се убеди в нейната необходимост. Удари му доста едър амур-около 20 кг. След продължителна борба успя да го докара най-накрая близо до брега и започна да го приближава към кепа. На около 2 педи над рибата върху влакното се беше защипала мида колкото юмрук. Въпреки съвсем внимателното вадене при един от последните тласъци на амура кордата се претри и останаха само въздишките след този класен екземпляр.
     За разлика от повечето водоеми в страната съществени различия при активността през сезоните не може да има поради високата температура на водата през цялата година. Слабо кълване може да настъпи при много горещо време - когато температурата на въздуха достигне и премине 40 градуса. Въпреки, че амурът се храни през най-големите жеги една такава горещина му идва и на него в повече. Шаранът се храни интензивно през всички месеци -може да се направят запомнящи се излети при търсенето му както през август, така и през януари. При белият амур е по-различно - нито съм чувал, нито съм виждал уловен екземпляр от този вид преди март и след октомври. Но при тази топла вода всякакви изненади са възможни. По принцип в периода април-септември може да бъде уловен по всяко време на денонощието. Точно нощното кълване на амура е едно от нещата, които съм виждал само тук. Предишни години бях чувал за такива случаи и естествено ги отдавах на рибарския фолклор, но когато през тази извадих две едри риби от този вид около полунощ се убедих с очите си. Но най-голямата интензивност на кълване си остава през горещата част на деня - от 11 ч до 17-18ч. Тогава въдиците трябва да се наблюдават с повишено внимание.
     Язовир “Овчарица” определено е водоем, на който всеки може да подобри личните си рекорди и да присъства на какви ли не куриози. Риболовът там въобще не е лесен и си има своите специфични особености, с които редовните му посетители са длъжни да се съобразяват. Много хора се отказаха да ловят там поради голямата посещаемост и произтичащите от нея панаирни шумове, мръсотия както по брега, така и в язовира (все пак това са промишлени води). Също така пейзажът е доста индустриален и двата димящи комина едва ли ще са по вкуса на колегите природолюбители. Въпреки това водоемът си има своите плюсове и ви пожелавам да ги изпитате още при първия си излет там!

Подготвил курсант Марин МАРИНОВ